"... за търпение при евентуални колебания..."

      Всеки знае, че в началото на футболния сезон, ръководството на ФК „Ботев“ изготвя едно мъничко кратко издание, чрез което зрителя има възможността да се запознае с голяма част от екипа и лицата, които работят в рамките на клуба и предстои да защитават цветовете на отбора по време на започващата кампания. Подобно издание беше съставено и през това лято. За привържениците на „канарчетата“ тази година обаче е малко по-специална по ред причини, които са известни на всички, и съвсем естествено „изгладнялото“ за нови подвизи и успехи „ято“ от жълто-черни симпатизанти започна да моделира очаквания, които, за огромно съжаление, се оказват с няколко хода напред, без да се обръща нужното внимание на първите няколко от тях. Неоспорим факт е, че никой не обича да чака, а още по-неоспорим е, че апетита идва с яденето. (друг е въпросът,  доколко поглъщането на романтика от „В“ група и гризането на нокти от „Б“ може да се нарече „ядене“) 

      Та, в началните страници на тазгодишната информационна книжка е поместено кратко интервю с Юли Попов, заемащ поста председател на Съвета на директорите в клуба. Вероятно за мнозина част от неговите думи са изгубили давност преди месеци, а потвърждаването с дела на друга част от словата му са само мъгливи обещания, (поне така излиза от реакцията на обществото през последните няколко седмици) но нека се върнем с 4 месеца назад и си припомним част от тези думи:

      „Очаквам да играем красив футбол и да станем фактор в първенството, въпреки че сме нов отбор и няма да ни е лесно. Представихме се добре в подготовката, но официалните мачове са различни. Мисля, че класиране в първата шестица ще бъде добро класиране за нас.

      ... Имаше много моменти на страдание, както и такива на възторг. Най-важното бе да си направим правилните изводи, защото и в ръководството, и в спортно-техническия щаб, и най-вече футболистите допуснахме много грешки. Смятам, че успяхме да се поучим от тях и съм убеден, че тази година няма да допуснем същите слабости.

      Реакцията на публиката е най-добрия отговор... Хората са доволни от това, което виждат, но аз още веднъж искам да подчертая, че по-важно е какво ще се случи след 11 август, когато започнат истинските мачове. Тук е МОМЕНТЪТ ДА ПРИЗОВА НАШАТА ПУБЛИКА ЗА ТЪРПЕНИЕ ПРИ ЕВЕНТУАЛНИ КОЛЕБАНИЯ в началото. Вижда се, че е свършена добра работа, като селекция и подготовка, и СПОРТНО-ТЕХНИЧЕСКИЯТ ЩАБ ЗАСЛУЖАВА ДА ПОЛУЧИ ВРЕМЕ, ЗА ДА РЕАЛИЗИРА ИДЕИТЕ СИ.

ТОВА Е ЛИЧНАТА МИ МОЛБА КЪМ ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ НА „БОТЕВ“.

      Нека ни подкрепят, както досега, но без крайните емоции, които водят след себе си вандалски прояви. Сигурен съм, че трезвомислещите привърженици подкрепят ръководството и политиката, която водим както по отношение на материалната база, така и в спортно-технически аспект. В крайна сметка всичко, което правим е заради тях... Колкото и изтъркано да звучи, феновете наистина са 12-ият играч на отбора и вярвам, че ще продължат да бъдат такъв.“

      Сега, 4 месеца по-късно:

      –   „Ботев“ ще зимува в шестицата.

      –   „Ботев“  действително изпитва колебания и изнесе няколко слаби мача, но ги няма онези прибързани отстранявания на треньори, скандали между футболисти и ред други сътресения посред сезона, които съпътстваха отбора през есента на миналата година.

      –    Още преди серията от неубедителни игри, нападките към треньори и футболисти започнаха да валят една подир една, а „присъдите“ се произнасят под път и над път.

      Дали изминалият период от време е дълъг или не, е трудно да се определи и единно мнение по въпроса, уви, едва ли е възможно да има.

      Но за това, какъв човек ще се превърне едно дете, не проличава ли, след като измине известно време? И не е ли грижовния родител този, който най-силно желае да възпита и обезпечи рожбата си по най-добрия начин, като я подготви за живота и същевременно да я съхрани от ужасите и тежестта на несгодите, които сам е изживял, докато въпросното дете се появи на бял свят? Но много често родителят прекалява в старанията си и, вместо реално да съхрани отрочето си от своите терзания в миналото, като го научи какъв човек да бъде, той въз основа на изстраданото възпитава детето си какъв човек да не става. (Имайки предвид, какво преживяваше жълто-черната общност до съвсем скоро, задавам си въпроса, в какво ли изродче би могъл да се превърне отборът? Дано никога да не узная!)

      Нека всеки сам за себе си бъде съдник за своите реакции и нагласи...