За улавянето на импулса и подържането на инерцията

"Драконови крале, умиращи кралици, къде е спасението сега?
Изгубен мой живот, изгубени мои мечти, откъснете костите от плътта ми!
С тихи крясъци смея се тук, умирайки за да ви кажа истината. 

 Вие сте планирани и сте прокълнати в този прекрасен нов свят!"  

Iron Maiden - "Brave New World"

  

 
Годината е 1995, учебната година е свършила, а малкия Калин току-що е завършил втори клас и кара лятната ваканция при баба и дядо на село. Рита сам топка на двора и се превъплъщава във всички до един футболисти на "Ботев" Пловдив и националния отбор на България, като дори в стил "Петела/Мичмана/Касабов" коментира всяко свое отиграване специално за въображаемата аудитория зад малкия екран. И как иначе да бъде, та "канарчетата" бяха за трети пореден път на трето място и бяха загубили трети финал за Купата, откакто Калин се помнеше. На вратата пазеше един чичко с прекалено правилна прическа, която оттогава не се е променила и грам, а именно капитанът на националния отбор, а баткото от Войсил се сърдеше за нещо и не искаше да облече националната фланелка, с която само няколко седмици преди това можеше да бъде част от историческия обрат срещу Германия. А това са само част от събитията, случили се през въпросното лято, на които поради ранната си възраст Калин не беше съумял да се наслади и не оцени подобаващо. Няколко седмици по-късно, като подарък за деветия му рожден ден, "Ботев" ще разпилее градския си подгласник с 5:0, а след още двайсетина дена ще изиграе последния си досега мач в Европа. Родният Пловдив ще се радва на две световни шампионки - на Мария Петрова за трети пореден път и на Стефка Костадинова. Градското ни "Юве" ще извади нож на "умрялото след периода на Кеби" "Берое" и ще запише рекордна тогава за клуба победа. В 120-ата минута на финала за КНК от 60 метра бивш играч на "Тотнъм" ще вкара гол на вратаря на "Арсенал" Дейвид Сиймън, а Алън Шиърър ще блесне извеждайки "Блекбърн" до титлата в Англия.

Детство като приказка, а Калин беше убеден, че всичко е възможно и че един ден ще стане следващия Борис Хвойнев...

"...Туй наше вечно „утре“, „утре“, „утре“

пълзи от ден на ден с крачета ситни,

дорде изгризе сетната частица

на срока ни. А всички наши „вчера“

са светели по пътя на глупци

към мухъла на гроба. Фу, угасвай,

свещице кратка! Тоз живот е само

една нещастна движеща се сянка,

актьор бездарен, който се явява,

измъчва и изпъчва своя час

на сцената и след това изчезва.

История, разказана от луд,

със много шум и бяс, в която няма

ни капка смисъл…"
У.Шекспир - "Макбет"
превел от английски език В.Петров 

Питам се, как ли щеше да се формира любовта ми към "Ботев" Пловдив, ако осъзнавах тогава всички онези фактори, които не са ми правили впечатление покрай чистата статистика. Щях ли да остана от "Ботев", или пък бих занемарил всякакъв интерес към българското първенство? Години наред съм съжалявал, че като малък приемах за даденост тези три бронзови медала от Групата и три сребърни от Купата. Всъщност го осъзнах чак след две години, когато за последно (преди 9.03.2013) се наложихме над "Левски" и заехме петото място, защото тогава вече знаех, че това няма да се повтори на следващата година. Това, което не знаех, беше, къде ще се окаже дъното. "Канарчетата" се задържаха още три сезона след това да не изпаднат, но с нищо не съумяваха да надградят над удържаната инерция, а за импулс вече и грам дума не можеше и да става...

И завърши века, и започна нов, и измина повече от десетилетие. И се навърши век и започна втори...  

И тогава дойде 9.03.2013 - "Ботев" записа първата си голяма победа след своето възкръсване...

Но да извършиш подвиг е постижимо от всеки и съвсем нормално. Трудното е да уловиш импулса и да го превърнеш в нещо повече от инерция. А "Ботев" отиде до Бургас и Монтана и записа още две победи... И, да, съгласен съм, че нито "Черноморец", нито "Монтана" са мерило за сила в момента, но едните засега са нанесли единствената загуба на шампиона и настоящ лидер в класирането, а другите (които надвихме на ходом) запазиха суха мрежата си на "Герена" едва кръг по-рано. Но сега тепърва идва огромното изпитание - мач без вярната публика, последван от гостуване на исконен регионален дразнител.

А порасналият Калин с огромно любопитство очаква да види, как ще изглежда таблицата в четвъртък вечер...

АЙ, КАНАРИ!!!

За романтиката от играта...

...или как вaзелина за очи се превърна в балсам


Мислех си известно време, дали някога в близко бъдеще ще бъда отново подвластен на емоции подобни на онова опиянение от десанта и победата в Ловеч...

Феро ни бе дал най-скъпото си - победа над любовта си в нейното ложе, в което до вчера самият той се будеше. Питал съм се не един и два пъти, какво ли по-точно е чувствал дълбоко в себе си, когато осъзна, каква дълга колона от навиячи се изви подир него и компания до северните склонове на Балкана. Но сякаш лакомо пренебрегвах отговора на този си въпрос и беше важно единствено, че бяхме надвили "Литекс" след 12 години. Сезонът сякаш току-що започна и вече виреех в небесата, като си представях как "Празнуваме победата сега..." след мачовете с "ЦСКА", "Локомотив" Пловдив и "Лудогорец". Тези 9 точки, които ми изглеждаха толкова логични, обаче се оказаха само 2... Разбира се, вече бях влюбен в схемата на Спасов и по-лесно ми беше да упреквам малшанса и съдиите (не и без основание) за трудностите, които последваха до края на полусезона.

Тогава дойде и рокадата, която разбуни духовете - Ферарио Спасов бе заменен от Станимир Стоилов... "Оня с правилния футбол, дето там пере, тук простира" и "Мъри, к'о ста'а, Мъри? Дебърцинки и БАТЕ" и ред подобни наизустени реплики и жлъчни подмятания. Та и аз на свой ред останал почти безмълвен възкликнах отчаяно, че "приказката ни свърши", като коментар в социалната мрежа. 
На следната вечер несъгласен изслушвах по телефонната слушалка, как този, когото наричам "най-големият канар на света", ме съветваше да не си правя прибързани заключения за предстоящата работа на Стоилов въз основа на личното си мнение за него, защото поста, на който бе назначен е старши треньор на "Ботев", а не - старши "левскар" на "Ботев". 

"- ...а колкото до приказката, сине, тя току-що започна!"

Та реших за себе си да се доверя на 'аскьовлията' и да очаквам дали ще се оправдаят надеждите ми.
...но бях притъпил в себе си онази жажда, скоро отново да изпитам еуфория - просто не можех да повярвам докрай. Ала Съдбата най-обича да опровергава очакванията и нагласите ни, а аз го усетих в един късен съботен следобед, някъде към 16:20-16:25ч.

Съперникът изнася топката, като се намира около централния кръг, когато следва едно ненужно подаване леко назад към съиграч, който не е съсредоточен.

Следва наказателна акция...  (на видеото от 1:15 до 1:28)

Та аз дори не визирам важността на този гол, бога ми! "Сините" ще има да ги жулим още много и занапред, това е очевадно. Но това, което ме направи щастлив, беше начинът, по който играчите в жълто и черно стигнаха до това попадение и тази победа респективно! Онези компактност и движение без топка, които един отбор с амбиции и претенции трябва да притежава. (до голяма степен с това надиграхме "Левски") Умението, да се възползваш от елементарните 'грапавинки' в играта на противника и да го накажеш за това съответно. Динамичността при владеене на топката, (във въпросния мач "канарчетата" направиха много неточни пасове с едно докосване, но именно движението в пакет даваше сигурност и често заличаваше грешките) при което опонентът ти по-трудно смогва да пресира и съответно отваря пролуки в строя си. Ето такива елементи му липсваха онзи романтичен състав от есента, и си давам сметка, какъв вазелин за очите ми е представлявала схемата на Феро, която дошлифована от Мъри се превърна в балсам.
 
П.С. Преди около две години на шега обещах на приятелката ми, че ще откажа цигарите, когато видя "Ботев"  шампион. От седмица-две се шегувам, че 'май' това ще се случи в най-скоро време.
А ДАНО ДА ГИ ОТКАЖА ОЩЕ ТОЯ 'МАЙ'!!!
АЙ, КАНАРИ!!!