За улавянето на импулса и подържането на инерцията

"Драконови крале, умиращи кралици, къде е спасението сега?
Изгубен мой живот, изгубени мои мечти, откъснете костите от плътта ми!
С тихи крясъци смея се тук, умирайки за да ви кажа истината. 

 Вие сте планирани и сте прокълнати в този прекрасен нов свят!"  

Iron Maiden - "Brave New World"

  

 
Годината е 1995, учебната година е свършила, а малкия Калин току-що е завършил втори клас и кара лятната ваканция при баба и дядо на село. Рита сам топка на двора и се превъплъщава във всички до един футболисти на "Ботев" Пловдив и националния отбор на България, като дори в стил "Петела/Мичмана/Касабов" коментира всяко свое отиграване специално за въображаемата аудитория зад малкия екран. И как иначе да бъде, та "канарчетата" бяха за трети пореден път на трето място и бяха загубили трети финал за Купата, откакто Калин се помнеше. На вратата пазеше един чичко с прекалено правилна прическа, която оттогава не се е променила и грам, а именно капитанът на националния отбор, а баткото от Войсил се сърдеше за нещо и не искаше да облече националната фланелка, с която само няколко седмици преди това можеше да бъде част от историческия обрат срещу Германия. А това са само част от събитията, случили се през въпросното лято, на които поради ранната си възраст Калин не беше съумял да се наслади и не оцени подобаващо. Няколко седмици по-късно, като подарък за деветия му рожден ден, "Ботев" ще разпилее градския си подгласник с 5:0, а след още двайсетина дена ще изиграе последния си досега мач в Европа. Родният Пловдив ще се радва на две световни шампионки - на Мария Петрова за трети пореден път и на Стефка Костадинова. Градското ни "Юве" ще извади нож на "умрялото след периода на Кеби" "Берое" и ще запише рекордна тогава за клуба победа. В 120-ата минута на финала за КНК от 60 метра бивш играч на "Тотнъм" ще вкара гол на вратаря на "Арсенал" Дейвид Сиймън, а Алън Шиърър ще блесне извеждайки "Блекбърн" до титлата в Англия.

Детство като приказка, а Калин беше убеден, че всичко е възможно и че един ден ще стане следващия Борис Хвойнев...

"...Туй наше вечно „утре“, „утре“, „утре“

пълзи от ден на ден с крачета ситни,

дорде изгризе сетната частица

на срока ни. А всички наши „вчера“

са светели по пътя на глупци

към мухъла на гроба. Фу, угасвай,

свещице кратка! Тоз живот е само

една нещастна движеща се сянка,

актьор бездарен, който се явява,

измъчва и изпъчва своя час

на сцената и след това изчезва.

История, разказана от луд,

със много шум и бяс, в която няма

ни капка смисъл…"
У.Шекспир - "Макбет"
превел от английски език В.Петров 

Питам се, как ли щеше да се формира любовта ми към "Ботев" Пловдив, ако осъзнавах тогава всички онези фактори, които не са ми правили впечатление покрай чистата статистика. Щях ли да остана от "Ботев", или пък бих занемарил всякакъв интерес към българското първенство? Години наред съм съжалявал, че като малък приемах за даденост тези три бронзови медала от Групата и три сребърни от Купата. Всъщност го осъзнах чак след две години, когато за последно (преди 9.03.2013) се наложихме над "Левски" и заехме петото място, защото тогава вече знаех, че това няма да се повтори на следващата година. Това, което не знаех, беше, къде ще се окаже дъното. "Канарчетата" се задържаха още три сезона след това да не изпаднат, но с нищо не съумяваха да надградят над удържаната инерция, а за импулс вече и грам дума не можеше и да става...

И завърши века, и започна нов, и измина повече от десетилетие. И се навърши век и започна втори...  

И тогава дойде 9.03.2013 - "Ботев" записа първата си голяма победа след своето възкръсване...

Но да извършиш подвиг е постижимо от всеки и съвсем нормално. Трудното е да уловиш импулса и да го превърнеш в нещо повече от инерция. А "Ботев" отиде до Бургас и Монтана и записа още две победи... И, да, съгласен съм, че нито "Черноморец", нито "Монтана" са мерило за сила в момента, но едните засега са нанесли единствената загуба на шампиона и настоящ лидер в класирането, а другите (които надвихме на ходом) запазиха суха мрежата си на "Герена" едва кръг по-рано. Но сега тепърва идва огромното изпитание - мач без вярната публика, последван от гостуване на исконен регионален дразнител.

А порасналият Калин с огромно любопитство очаква да види, как ще изглежда таблицата в четвъртък вечер...

АЙ, КАНАРИ!!!

За романтиката от играта...

...или как вaзелина за очи се превърна в балсам


Мислех си известно време, дали някога в близко бъдеще ще бъда отново подвластен на емоции подобни на онова опиянение от десанта и победата в Ловеч...

Феро ни бе дал най-скъпото си - победа над любовта си в нейното ложе, в което до вчера самият той се будеше. Питал съм се не един и два пъти, какво ли по-точно е чувствал дълбоко в себе си, когато осъзна, каква дълга колона от навиячи се изви подир него и компания до северните склонове на Балкана. Но сякаш лакомо пренебрегвах отговора на този си въпрос и беше важно единствено, че бяхме надвили "Литекс" след 12 години. Сезонът сякаш току-що започна и вече виреех в небесата, като си представях как "Празнуваме победата сега..." след мачовете с "ЦСКА", "Локомотив" Пловдив и "Лудогорец". Тези 9 точки, които ми изглеждаха толкова логични, обаче се оказаха само 2... Разбира се, вече бях влюбен в схемата на Спасов и по-лесно ми беше да упреквам малшанса и съдиите (не и без основание) за трудностите, които последваха до края на полусезона.

Тогава дойде и рокадата, която разбуни духовете - Ферарио Спасов бе заменен от Станимир Стоилов... "Оня с правилния футбол, дето там пере, тук простира" и "Мъри, к'о ста'а, Мъри? Дебърцинки и БАТЕ" и ред подобни наизустени реплики и жлъчни подмятания. Та и аз на свой ред останал почти безмълвен възкликнах отчаяно, че "приказката ни свърши", като коментар в социалната мрежа. 
На следната вечер несъгласен изслушвах по телефонната слушалка, как този, когото наричам "най-големият канар на света", ме съветваше да не си правя прибързани заключения за предстоящата работа на Стоилов въз основа на личното си мнение за него, защото поста, на който бе назначен е старши треньор на "Ботев", а не - старши "левскар" на "Ботев". 

"- ...а колкото до приказката, сине, тя току-що започна!"

Та реших за себе си да се доверя на 'аскьовлията' и да очаквам дали ще се оправдаят надеждите ми.
...но бях притъпил в себе си онази жажда, скоро отново да изпитам еуфория - просто не можех да повярвам докрай. Ала Съдбата най-обича да опровергава очакванията и нагласите ни, а аз го усетих в един късен съботен следобед, някъде към 16:20-16:25ч.

Съперникът изнася топката, като се намира около централния кръг, когато следва едно ненужно подаване леко назад към съиграч, който не е съсредоточен.

Следва наказателна акция...  (на видеото от 1:15 до 1:28)

Та аз дори не визирам важността на този гол, бога ми! "Сините" ще има да ги жулим още много и занапред, това е очевадно. Но това, което ме направи щастлив, беше начинът, по който играчите в жълто и черно стигнаха до това попадение и тази победа респективно! Онези компактност и движение без топка, които един отбор с амбиции и претенции трябва да притежава. (до голяма степен с това надиграхме "Левски") Умението, да се възползваш от елементарните 'грапавинки' в играта на противника и да го накажеш за това съответно. Динамичността при владеене на топката, (във въпросния мач "канарчетата" направиха много неточни пасове с едно докосване, но именно движението в пакет даваше сигурност и често заличаваше грешките) при което опонентът ти по-трудно смогва да пресира и съответно отваря пролуки в строя си. Ето такива елементи му липсваха онзи романтичен състав от есента, и си давам сметка, какъв вазелин за очите ми е представлявала схемата на Феро, която дошлифована от Мъри се превърна в балсам.
 
П.С. Преди около две години на шега обещах на приятелката ми, че ще откажа цигарите, когато видя "Ботев"  шампион. От седмица-две се шегувам, че 'май' това ще се случи в най-скоро време.
А ДАНО ДА ГИ ОТКАЖА ОЩЕ ТОЯ 'МАЙ'!!!
АЙ, КАНАРИ!!! 

"... за търпение при евентуални колебания..."

      Всеки знае, че в началото на футболния сезон, ръководството на ФК „Ботев“ изготвя едно мъничко кратко издание, чрез което зрителя има възможността да се запознае с голяма част от екипа и лицата, които работят в рамките на клуба и предстои да защитават цветовете на отбора по време на започващата кампания. Подобно издание беше съставено и през това лято. За привържениците на „канарчетата“ тази година обаче е малко по-специална по ред причини, които са известни на всички, и съвсем естествено „изгладнялото“ за нови подвизи и успехи „ято“ от жълто-черни симпатизанти започна да моделира очаквания, които, за огромно съжаление, се оказват с няколко хода напред, без да се обръща нужното внимание на първите няколко от тях. Неоспорим факт е, че никой не обича да чака, а още по-неоспорим е, че апетита идва с яденето. (друг е въпросът,  доколко поглъщането на романтика от „В“ група и гризането на нокти от „Б“ може да се нарече „ядене“) 

      Та, в началните страници на тазгодишната информационна книжка е поместено кратко интервю с Юли Попов, заемащ поста председател на Съвета на директорите в клуба. Вероятно за мнозина част от неговите думи са изгубили давност преди месеци, а потвърждаването с дела на друга част от словата му са само мъгливи обещания, (поне така излиза от реакцията на обществото през последните няколко седмици) но нека се върнем с 4 месеца назад и си припомним част от тези думи:

      „Очаквам да играем красив футбол и да станем фактор в първенството, въпреки че сме нов отбор и няма да ни е лесно. Представихме се добре в подготовката, но официалните мачове са различни. Мисля, че класиране в първата шестица ще бъде добро класиране за нас.

      ... Имаше много моменти на страдание, както и такива на възторг. Най-важното бе да си направим правилните изводи, защото и в ръководството, и в спортно-техническия щаб, и най-вече футболистите допуснахме много грешки. Смятам, че успяхме да се поучим от тях и съм убеден, че тази година няма да допуснем същите слабости.

      Реакцията на публиката е най-добрия отговор... Хората са доволни от това, което виждат, но аз още веднъж искам да подчертая, че по-важно е какво ще се случи след 11 август, когато започнат истинските мачове. Тук е МОМЕНТЪТ ДА ПРИЗОВА НАШАТА ПУБЛИКА ЗА ТЪРПЕНИЕ ПРИ ЕВЕНТУАЛНИ КОЛЕБАНИЯ в началото. Вижда се, че е свършена добра работа, като селекция и подготовка, и СПОРТНО-ТЕХНИЧЕСКИЯТ ЩАБ ЗАСЛУЖАВА ДА ПОЛУЧИ ВРЕМЕ, ЗА ДА РЕАЛИЗИРА ИДЕИТЕ СИ.

ТОВА Е ЛИЧНАТА МИ МОЛБА КЪМ ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ НА „БОТЕВ“.

      Нека ни подкрепят, както досега, но без крайните емоции, които водят след себе си вандалски прояви. Сигурен съм, че трезвомислещите привърженици подкрепят ръководството и политиката, която водим както по отношение на материалната база, така и в спортно-технически аспект. В крайна сметка всичко, което правим е заради тях... Колкото и изтъркано да звучи, феновете наистина са 12-ият играч на отбора и вярвам, че ще продължат да бъдат такъв.“

      Сега, 4 месеца по-късно:

      –   „Ботев“ ще зимува в шестицата.

      –   „Ботев“  действително изпитва колебания и изнесе няколко слаби мача, но ги няма онези прибързани отстранявания на треньори, скандали между футболисти и ред други сътресения посред сезона, които съпътстваха отбора през есента на миналата година.

      –    Още преди серията от неубедителни игри, нападките към треньори и футболисти започнаха да валят една подир една, а „присъдите“ се произнасят под път и над път.

      Дали изминалият период от време е дълъг или не, е трудно да се определи и единно мнение по въпроса, уви, едва ли е възможно да има.

      Но за това, какъв човек ще се превърне едно дете, не проличава ли, след като измине известно време? И не е ли грижовния родител този, който най-силно желае да възпита и обезпечи рожбата си по най-добрия начин, като я подготви за живота и същевременно да я съхрани от ужасите и тежестта на несгодите, които сам е изживял, докато въпросното дете се появи на бял свят? Но много често родителят прекалява в старанията си и, вместо реално да съхрани отрочето си от своите терзания в миналото, като го научи какъв човек да бъде, той въз основа на изстраданото възпитава детето си какъв човек да не става. (Имайки предвид, какво преживяваше жълто-черната общност до съвсем скоро, задавам си въпроса, в какво ли изродче би могъл да се превърне отборът? Дано никога да не узная!)

      Нека всеки сам за себе си бъде съдник за своите реакции и нагласи...

Пази, Боже, сляпо да прогледа!

'Какво става с "Ботев"?'
'Защо отборът още не може да събере 30 точки?'
'Къде е Европата, която така бленуваме?'
'Защо победихме Миньоро само с 2:0?'
'Защо краен бранител играе като външен халф?'

Защо, какво, къде?
И хиляди 'компетентни' изказвания и мнения...

Малко ми мирише на 'пази, Боже, сляпо да прогледа' след 15 години.
Тук-там някои бързо се заразиха от манталитета на свои червени или сини другари, а и не е трудно, нито за учудване - аудиторията на "Ботев" от десетилетия е подвластна на своите грандомански възгледи и самочувствие.

Всъщност едва ли има привърженик на "канарчетата", който да не се радва, че отборът е възроден. Всички отиват на стадион "Христо Ботев" с нагласата за победа и все по-рядко с въпроса, дали "Ботев" ще бие. В последните 7 срещи "жълто-черните" нямат загуба - нито в Ловеч, нито срещу ЦСКА, нито в градския сблъсък с "Локомотив", нито дори при гостуването на възродения 'домакински' тим от Враца и т.н. Отборът дели от трето до шесто място с отбори, които от две-три години не са отстъпвали по-ниско в таблицата. 
Да, този отбор, който преди три години вече почти го нямаше, и разчиташе само на професионализма на шепа италианци и безработни българчета! А сега е в подножието на върха със силен и уверен колектив от наемници и 'наши' момчета.

Накратко, имаме си отбор със стабилно финансово състояние, което подплатено с най-верната публика предполага за голямо и пълно с оправдани обещания бъдеще. Нека не го превръщаме в поредния "Нефтохимик" Бургас или "Левски" Кюстендил! 
Всъщност, кое ни е толкова лошо в момента, че правим трагедии от един закономерен и очакван хикс под връх Вола, например? Навярно, чорбаро-говеждия дуализъм несъзнателно дълбае вече в комплексите и сред апетитите на някои, които помнят (или на които, като мен, само им е разказвано за) футболния триумвират в синьо, червено и жълто-черно от 80-те, или пък жалеят (или единстено са слушали и/или чели) за по-далечни времена, когато "Ботев" редовно е ставал първенец във формата на едно или друго състезание. 
И ТОВА ДЕЖА-ВУ ЩЕ ПРЕЖИВЕЕМ, НУЖНО Е САМО ОЩЕ МАЛКО ТЪРПЕНИЕ!

И нека обобщя за неразбралите концепцията на "канарчетата" за настоящия сезон:
Пред отбора не са поставени 'конкретни' цели за класиране и т.н., сиреч целта е 5-6 място и каквото изкопчем от Купата. Всяко по-високо класиране е добре дошло!

АЙ, КАНАРИ!!!!

Хвойнева поляна

Помните ли онзи гол на Естебан Камбиасо (за 2:0), когато националния отбор на Аржентина смаза Сърбия с 6:0 на Световното първенство през 2006 г.? „Гаучосите“ разиграваха топката в продължение на около минута и си подадоха топката 27 пъти, докато матират съперника си, и, благодарение на телевизионното отразяване, цял свят стана свидетел на тази 'акция'. На такова удоволствие, само че три-четири пъти по-дълго, са имали възможността да се насладят и близо 18 хиляди зрители в Пловдив и то по време на първия мач между местните „Локомотив“ и „Ботев“ на тогава-вече-не-толкова новия стадион „Локомотив“ (който спокойно и логично би могъл впоследствие да бъде наречен „Хвойнева поляна“)

„Ботев“ не веднъж при „гостуване“ е преодолявал градския си подгласник „Локомотив“. Редица от емблематични победи се помнят десетилетия наред. Факт е обаче, че твърде малък процент от тези победи са постигнати на стадион „Локомотив“, дали поради малкия му капацитет, дали заради сравнително късното му пускане в експлоатация (през 1982 г. - 30 години по-късно все още не е довършен окончателно) или поради ред други причини. Но също така факт е, че след откриването на съоръжението, „Ботев“ чака цели 8 години, за да бъде приет на него (през 1990 г.), и още 5 лета, докато преклони глава на този терен. (през 1995 г.) Именно на този първи сблъсък, състоял се на стадиона в парк „Лаута“, смятам да обърна внимание.

След като, при домакинствата на „железничарите“, ст. „9-ти септември“ става сцена на прословутите рецитали на Чико през 1963 г. (хеттрик при 0:4), на Убинов през 1970 г. (хеттрик с глава за 11 минути при 2:3) и особено след „седмицата“ на Пашев през 1987 г. (хеттрик при 1:4 за КНРБ в сряда и 4 гола при 2:5 за шампионат в събота), чрез местния фолклор тръгва закачката, защо „Ботев“ толкова дълго не е допускан да гостува на новия стадион на „Локомотив“. Причината естествено е, за да остане поне едно игрище в Пловдив, където „канарчетата“ не са триумфирали. Но и този ден идва – на 17 март 1990 г., в 4-тия пролетен кръг, „черно-белите“ вече са се простили с борбата за медали, „Ботев“ от своя страна започва добре след подновяването на първенството. Преди този мач двата отбора имат равен брой точки- по 18, (тогава за победа все още се присъждат по 2 точки) и изявен фаворит няма. Мачът започва с ялов натиск на домакините и с типични резки контраатаки от страна на гостите. Нападението на „черно-белите“ в лицето на Димитров и Драганов е безсилно, слабо се представят и разпределителите Джевизов и Видолов. Постепенно „канарчетата“ установяват пълен контрол в средата на терена чрез капитана Зехтински и младите Зайцев и Коилов. Резултатът идва в последните минути на полувремето, когато централния нападател Борис Хвойнев материализира с гол прекрасната игра на колегите си. Със самото начало на втората част в състава на „Локомотив“ са извършени две смени, но играта на „железничарите“ не потръгва и действията им стават все по-предпазливи. Това отваря много повече пространства за играчите в жълто и черно, които на свой ред също не рискуват и се стремят да задържат топката в свое владение. За да се стигне до 78-ата минута, когато „канарчетата“ започват една поредица подавания, чиято бройка варира около числото 100, и която поредица завършва в 81-ата минута с гол. Негов автор отново е Хвойнев. След този гол мача вече е окончателно решен и в оставащите десетина минути се доиграва.

За отбора на „Локомотив“ понесеното поражение дава още по-силен тласък към дъното и „железничарите“ едва в последния кръг се спасяват от изпадане, след като побеждават прекия си противник „Хебър“. Отборът на „Ботев“ от своя страна след тази победа се включва в битката за медали, завършвайки на 7-мо място, като в оставащите 11 кръга записва победи над „ЦСКА“, „Славия“, „Етър“, „Левски“ и „Локомотив“ София – класирали се от първо до пето място в крайното подреждане.

А дали това 0:2 няма да се повтори и сега?