За романтиката от играта...

...или как вaзелина за очи се превърна в балсам


Мислех си известно време, дали някога в близко бъдеще ще бъда отново подвластен на емоции подобни на онова опиянение от десанта и победата в Ловеч...

Феро ни бе дал най-скъпото си - победа над любовта си в нейното ложе, в което до вчера самият той се будеше. Питал съм се не един и два пъти, какво ли по-точно е чувствал дълбоко в себе си, когато осъзна, каква дълга колона от навиячи се изви подир него и компания до северните склонове на Балкана. Но сякаш лакомо пренебрегвах отговора на този си въпрос и беше важно единствено, че бяхме надвили "Литекс" след 12 години. Сезонът сякаш току-що започна и вече виреех в небесата, като си представях как "Празнуваме победата сега..." след мачовете с "ЦСКА", "Локомотив" Пловдив и "Лудогорец". Тези 9 точки, които ми изглеждаха толкова логични, обаче се оказаха само 2... Разбира се, вече бях влюбен в схемата на Спасов и по-лесно ми беше да упреквам малшанса и съдиите (не и без основание) за трудностите, които последваха до края на полусезона.

Тогава дойде и рокадата, която разбуни духовете - Ферарио Спасов бе заменен от Станимир Стоилов... "Оня с правилния футбол, дето там пере, тук простира" и "Мъри, к'о ста'а, Мъри? Дебърцинки и БАТЕ" и ред подобни наизустени реплики и жлъчни подмятания. Та и аз на свой ред останал почти безмълвен възкликнах отчаяно, че "приказката ни свърши", като коментар в социалната мрежа. 
На следната вечер несъгласен изслушвах по телефонната слушалка, как този, когото наричам "най-големият канар на света", ме съветваше да не си правя прибързани заключения за предстоящата работа на Стоилов въз основа на личното си мнение за него, защото поста, на който бе назначен е старши треньор на "Ботев", а не - старши "левскар" на "Ботев". 

"- ...а колкото до приказката, сине, тя току-що започна!"

Та реших за себе си да се доверя на 'аскьовлията' и да очаквам дали ще се оправдаят надеждите ми.
...но бях притъпил в себе си онази жажда, скоро отново да изпитам еуфория - просто не можех да повярвам докрай. Ала Съдбата най-обича да опровергава очакванията и нагласите ни, а аз го усетих в един късен съботен следобед, някъде към 16:20-16:25ч.

Съперникът изнася топката, като се намира около централния кръг, когато следва едно ненужно подаване леко назад към съиграч, който не е съсредоточен.

Следва наказателна акция...  (на видеото от 1:15 до 1:28)

Та аз дори не визирам важността на този гол, бога ми! "Сините" ще има да ги жулим още много и занапред, това е очевадно. Но това, което ме направи щастлив, беше начинът, по който играчите в жълто и черно стигнаха до това попадение и тази победа респективно! Онези компактност и движение без топка, които един отбор с амбиции и претенции трябва да притежава. (до голяма степен с това надиграхме "Левски") Умението, да се възползваш от елементарните 'грапавинки' в играта на противника и да го накажеш за това съответно. Динамичността при владеене на топката, (във въпросния мач "канарчетата" направиха много неточни пасове с едно докосване, но именно движението в пакет даваше сигурност и често заличаваше грешките) при което опонентът ти по-трудно смогва да пресира и съответно отваря пролуки в строя си. Ето такива елементи му липсваха онзи романтичен състав от есента, и си давам сметка, какъв вазелин за очите ми е представлявала схемата на Феро, която дошлифована от Мъри се превърна в балсам.
 
П.С. Преди около две години на шега обещах на приятелката ми, че ще откажа цигарите, когато видя "Ботев"  шампион. От седмица-две се шегувам, че 'май' това ще се случи в най-скоро време.
А ДАНО ДА ГИ ОТКАЖА ОЩЕ ТОЯ 'МАЙ'!!!
АЙ, КАНАРИ!!!