"... за търпение при евентуални колебания..."

      Всеки знае, че в началото на футболния сезон, ръководството на ФК „Ботев“ изготвя едно мъничко кратко издание, чрез което зрителя има възможността да се запознае с голяма част от екипа и лицата, които работят в рамките на клуба и предстои да защитават цветовете на отбора по време на започващата кампания. Подобно издание беше съставено и през това лято. За привържениците на „канарчетата“ тази година обаче е малко по-специална по ред причини, които са известни на всички, и съвсем естествено „изгладнялото“ за нови подвизи и успехи „ято“ от жълто-черни симпатизанти започна да моделира очаквания, които, за огромно съжаление, се оказват с няколко хода напред, без да се обръща нужното внимание на първите няколко от тях. Неоспорим факт е, че никой не обича да чака, а още по-неоспорим е, че апетита идва с яденето. (друг е въпросът,  доколко поглъщането на романтика от „В“ група и гризането на нокти от „Б“ може да се нарече „ядене“) 

      Та, в началните страници на тазгодишната информационна книжка е поместено кратко интервю с Юли Попов, заемащ поста председател на Съвета на директорите в клуба. Вероятно за мнозина част от неговите думи са изгубили давност преди месеци, а потвърждаването с дела на друга част от словата му са само мъгливи обещания, (поне така излиза от реакцията на обществото през последните няколко седмици) но нека се върнем с 4 месеца назад и си припомним част от тези думи:

      „Очаквам да играем красив футбол и да станем фактор в първенството, въпреки че сме нов отбор и няма да ни е лесно. Представихме се добре в подготовката, но официалните мачове са различни. Мисля, че класиране в първата шестица ще бъде добро класиране за нас.

      ... Имаше много моменти на страдание, както и такива на възторг. Най-важното бе да си направим правилните изводи, защото и в ръководството, и в спортно-техническия щаб, и най-вече футболистите допуснахме много грешки. Смятам, че успяхме да се поучим от тях и съм убеден, че тази година няма да допуснем същите слабости.

      Реакцията на публиката е най-добрия отговор... Хората са доволни от това, което виждат, но аз още веднъж искам да подчертая, че по-важно е какво ще се случи след 11 август, когато започнат истинските мачове. Тук е МОМЕНТЪТ ДА ПРИЗОВА НАШАТА ПУБЛИКА ЗА ТЪРПЕНИЕ ПРИ ЕВЕНТУАЛНИ КОЛЕБАНИЯ в началото. Вижда се, че е свършена добра работа, като селекция и подготовка, и СПОРТНО-ТЕХНИЧЕСКИЯТ ЩАБ ЗАСЛУЖАВА ДА ПОЛУЧИ ВРЕМЕ, ЗА ДА РЕАЛИЗИРА ИДЕИТЕ СИ.

ТОВА Е ЛИЧНАТА МИ МОЛБА КЪМ ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ НА „БОТЕВ“.

      Нека ни подкрепят, както досега, но без крайните емоции, които водят след себе си вандалски прояви. Сигурен съм, че трезвомислещите привърженици подкрепят ръководството и политиката, която водим както по отношение на материалната база, така и в спортно-технически аспект. В крайна сметка всичко, което правим е заради тях... Колкото и изтъркано да звучи, феновете наистина са 12-ият играч на отбора и вярвам, че ще продължат да бъдат такъв.“

      Сега, 4 месеца по-късно:

      –   „Ботев“ ще зимува в шестицата.

      –   „Ботев“  действително изпитва колебания и изнесе няколко слаби мача, но ги няма онези прибързани отстранявания на треньори, скандали между футболисти и ред други сътресения посред сезона, които съпътстваха отбора през есента на миналата година.

      –    Още преди серията от неубедителни игри, нападките към треньори и футболисти започнаха да валят една подир една, а „присъдите“ се произнасят под път и над път.

      Дали изминалият период от време е дълъг или не, е трудно да се определи и единно мнение по въпроса, уви, едва ли е възможно да има.

      Но за това, какъв човек ще се превърне едно дете, не проличава ли, след като измине известно време? И не е ли грижовния родител този, който най-силно желае да възпита и обезпечи рожбата си по най-добрия начин, като я подготви за живота и същевременно да я съхрани от ужасите и тежестта на несгодите, които сам е изживял, докато въпросното дете се появи на бял свят? Но много често родителят прекалява в старанията си и, вместо реално да съхрани отрочето си от своите терзания в миналото, като го научи какъв човек да бъде, той въз основа на изстраданото възпитава детето си какъв човек да не става. (Имайки предвид, какво преживяваше жълто-черната общност до съвсем скоро, задавам си въпроса, в какво ли изродче би могъл да се превърне отборът? Дано никога да не узная!)

      Нека всеки сам за себе си бъде съдник за своите реакции и нагласи...

Пази, Боже, сляпо да прогледа!

'Какво става с "Ботев"?'
'Защо отборът още не може да събере 30 точки?'
'Къде е Европата, която така бленуваме?'
'Защо победихме Миньоро само с 2:0?'
'Защо краен бранител играе като външен халф?'

Защо, какво, къде?
И хиляди 'компетентни' изказвания и мнения...

Малко ми мирише на 'пази, Боже, сляпо да прогледа' след 15 години.
Тук-там някои бързо се заразиха от манталитета на свои червени или сини другари, а и не е трудно, нито за учудване - аудиторията на "Ботев" от десетилетия е подвластна на своите грандомански възгледи и самочувствие.

Всъщност едва ли има привърженик на "канарчетата", който да не се радва, че отборът е възроден. Всички отиват на стадион "Христо Ботев" с нагласата за победа и все по-рядко с въпроса, дали "Ботев" ще бие. В последните 7 срещи "жълто-черните" нямат загуба - нито в Ловеч, нито срещу ЦСКА, нито в градския сблъсък с "Локомотив", нито дори при гостуването на възродения 'домакински' тим от Враца и т.н. Отборът дели от трето до шесто място с отбори, които от две-три години не са отстъпвали по-ниско в таблицата. 
Да, този отбор, който преди три години вече почти го нямаше, и разчиташе само на професионализма на шепа италианци и безработни българчета! А сега е в подножието на върха със силен и уверен колектив от наемници и 'наши' момчета.

Накратко, имаме си отбор със стабилно финансово състояние, което подплатено с най-верната публика предполага за голямо и пълно с оправдани обещания бъдеще. Нека не го превръщаме в поредния "Нефтохимик" Бургас или "Левски" Кюстендил! 
Всъщност, кое ни е толкова лошо в момента, че правим трагедии от един закономерен и очакван хикс под връх Вола, например? Навярно, чорбаро-говеждия дуализъм несъзнателно дълбае вече в комплексите и сред апетитите на някои, които помнят (или на които, като мен, само им е разказвано за) футболния триумвират в синьо, червено и жълто-черно от 80-те, или пък жалеят (или единстено са слушали и/или чели) за по-далечни времена, когато "Ботев" редовно е ставал първенец във формата на едно или друго състезание. 
И ТОВА ДЕЖА-ВУ ЩЕ ПРЕЖИВЕЕМ, НУЖНО Е САМО ОЩЕ МАЛКО ТЪРПЕНИЕ!

И нека обобщя за неразбралите концепцията на "канарчетата" за настоящия сезон:
Пред отбора не са поставени 'конкретни' цели за класиране и т.н., сиреч целта е 5-6 място и каквото изкопчем от Купата. Всяко по-високо класиране е добре дошло!

АЙ, КАНАРИ!!!!

Хвойнева поляна

Помните ли онзи гол на Естебан Камбиасо (за 2:0), когато националния отбор на Аржентина смаза Сърбия с 6:0 на Световното първенство през 2006 г.? „Гаучосите“ разиграваха топката в продължение на около минута и си подадоха топката 27 пъти, докато матират съперника си, и, благодарение на телевизионното отразяване, цял свят стана свидетел на тази 'акция'. На такова удоволствие, само че три-четири пъти по-дълго, са имали възможността да се насладят и близо 18 хиляди зрители в Пловдив и то по време на първия мач между местните „Локомотив“ и „Ботев“ на тогава-вече-не-толкова новия стадион „Локомотив“ (който спокойно и логично би могъл впоследствие да бъде наречен „Хвойнева поляна“)

„Ботев“ не веднъж при „гостуване“ е преодолявал градския си подгласник „Локомотив“. Редица от емблематични победи се помнят десетилетия наред. Факт е обаче, че твърде малък процент от тези победи са постигнати на стадион „Локомотив“, дали поради малкия му капацитет, дали заради сравнително късното му пускане в експлоатация (през 1982 г. - 30 години по-късно все още не е довършен окончателно) или поради ред други причини. Но също така факт е, че след откриването на съоръжението, „Ботев“ чака цели 8 години, за да бъде приет на него (през 1990 г.), и още 5 лета, докато преклони глава на този терен. (през 1995 г.) Именно на този първи сблъсък, състоял се на стадиона в парк „Лаута“, смятам да обърна внимание.

След като, при домакинствата на „железничарите“, ст. „9-ти септември“ става сцена на прословутите рецитали на Чико през 1963 г. (хеттрик при 0:4), на Убинов през 1970 г. (хеттрик с глава за 11 минути при 2:3) и особено след „седмицата“ на Пашев през 1987 г. (хеттрик при 1:4 за КНРБ в сряда и 4 гола при 2:5 за шампионат в събота), чрез местния фолклор тръгва закачката, защо „Ботев“ толкова дълго не е допускан да гостува на новия стадион на „Локомотив“. Причината естествено е, за да остане поне едно игрище в Пловдив, където „канарчетата“ не са триумфирали. Но и този ден идва – на 17 март 1990 г., в 4-тия пролетен кръг, „черно-белите“ вече са се простили с борбата за медали, „Ботев“ от своя страна започва добре след подновяването на първенството. Преди този мач двата отбора имат равен брой точки- по 18, (тогава за победа все още се присъждат по 2 точки) и изявен фаворит няма. Мачът започва с ялов натиск на домакините и с типични резки контраатаки от страна на гостите. Нападението на „черно-белите“ в лицето на Димитров и Драганов е безсилно, слабо се представят и разпределителите Джевизов и Видолов. Постепенно „канарчетата“ установяват пълен контрол в средата на терена чрез капитана Зехтински и младите Зайцев и Коилов. Резултатът идва в последните минути на полувремето, когато централния нападател Борис Хвойнев материализира с гол прекрасната игра на колегите си. Със самото начало на втората част в състава на „Локомотив“ са извършени две смени, но играта на „железничарите“ не потръгва и действията им стават все по-предпазливи. Това отваря много повече пространства за играчите в жълто и черно, които на свой ред също не рискуват и се стремят да задържат топката в свое владение. За да се стигне до 78-ата минута, когато „канарчетата“ започват една поредица подавания, чиято бройка варира около числото 100, и която поредица завършва в 81-ата минута с гол. Негов автор отново е Хвойнев. След този гол мача вече е окончателно решен и в оставащите десетина минути се доиграва.

За отбора на „Локомотив“ понесеното поражение дава още по-силен тласък към дъното и „железничарите“ едва в последния кръг се спасяват от изпадане, след като побеждават прекия си противник „Хебър“. Отборът на „Ботев“ от своя страна след тази победа се включва в битката за медали, завършвайки на 7-мо място, като в оставащите 11 кръга записва победи над „ЦСКА“, „Славия“, „Етър“, „Левски“ и „Локомотив“ София – класирали се от първо до пето място в крайното подреждане.

А дали това 0:2 няма да се повтори и сега?

Ето, иде Видовден!

Ето, че отново на „Ботев“ му предстои важно гостуване, емблематично по своя характер. 

Всъщност трудно може да се нарече 'гостуване' мач, за който на „канарчетата“ им се налага да пропътуват едва километър до едно съоръжение, където по принцип се ходи с каска и предпазни материали, поради продължаващото му вече над 45 години изграждане с минимална вероятност за евентуално окончателно завършване в обозримо бъдеще. Там, сред някогашните блата и гъсти горски дебри, тези дни една шепа клетници в мръсно бяло и избледняло черно яростно брани няколкостотин хартийки, да не би да бъдат закупени от привърженици на жълто-черния хегемон под тепетата. Страхът, че техния „колизеум“ отново ще изригне в радост от всички страни при попадение за „Ботев“, е стигнал до границата на отчаянието – билети се продават и раздават ден преди официалното им пускане по касите, а в деня на тяхното пускане всеки „нежелан“ бива гонен от касите със заплахи и налитания на бой, ако не бъде разпознат като „черно-бял“ или не отговори на конкретни въпроси. (още един неоспорим факт, че аудиторията им е толкова голяма, че чак всичките се знаят до един).

Видовден все повече наближава! Това чувство вилнее в мислите на всеки един. А мисълта, че периодът от 18 години, без победа за „Ботев“ на този терен, вече отминава, е по-силна от всичко.

Тогава, на 20.03.1994 г., в неделята след Тодоровден, „Ботев“ и „Локомотив“ се изправят един срещу друг, за да разрешат схватката за третото място заедно с отборите на „Шумен“ и „Славия“. „Железничарите“, след като записват една победа с 4:0 над шуменци и няколко равенства, все още не познават вкуса на загубата през пролетта. „Канарчетата“ от своя страна, след не особено добър старт през пролетта, само 4 дни по-рано са отстъпили третата позиция на изреждащия победа след победа отбор на „Шумен“. Ситуацията преди срещата на стадион „Локомотив“ е следната: трета позиция за „Шумен“ с 33 точки, „Ботев“ е четвърти с 32 точки, а „Локомотив“ със своите 28 точки е шести, след почиващия в този кръг тим на „Славия, който е пети с 29 точки.

В началото на двубоя отборът на домакините е малко по-дейния на терена, но усилията им са вещо неутрализирани от блестящия в този неделен следобед ариергард на „жълто-черните“. И така до 20-ата минута, когато груба грешка в защитата на „железничарите“ позволява на Хвойнев да изведе Дончо Донев на изгодна позиция. И до ден днешен помня, как трибуните изригнаха, когато изстрела му опъна в мрежата – 0:1! От този момент нататък мача протича под диригентската палка на Костадин Видолов и на моменти изпъстрен от свирката на Атанас Узунов. Контузен в 30-ата минута терена напуска разпределителят на „железничарите“ Диян Петков. „Ботев“ превзема средата на терена, а защитата на „канарчетата“ задържа противниковите нападатели далеч от вратата, и когато все пак се стига до голови ситуации, стражът Попов обезверява противника с вещите си намеси. Коце Видолов е в стихията си и прекрасната му игра закономерно се увенчава с гол в 40-ата минута, след атака идентична на тази при първия гол. Трибуните отново ликуват. Само минута след почивката реферът Атанас Узунов за втори път показва жълт картон на Тодор Зайцев и оставя гостите с човек по-малко. Домакините обаче нямат сили за обрат и това ярко проличава в 62-ата минута, когато напълно „обезоръжения“ в този мач румънец Петре Григораш пропуска дузпа. Само още 15 минути траят безпочвените надежди на „черно-белите“ за нещо повече в този мач – Ясен Петров намира Борис Хвойнев пред вратата на „Локомотив“ и в 77-ата минута резултатът вече е 0:3! В 82-ата минута Атанас Узунов гони Петров с червен картон за спъване отзад и „канарчетата“ на терена остават само девет. При последвалото разиграване най-после пада и гол във вратата на „Ботев“, дело на Георги Димитров, за повече е твърде късно.

След този мач „Ботев“ се завръща и утвърждава на третото място, предвид записаните няколко равенства от страна на „Славия“ и „Шумен“ (по-късно „канарчетата“ елиминират „белите“ от борбата за медалите с рекордното 6:0), а „Локомотив“ окончателно се прощава с мераците си за Европа и медали.

Ето, иде Видовден!

Страх ли Ви е от "Ботев"?

Страх ли Ви е от „Ботев“?

При телевизионното затъмнение на футболната ни „А“ група явно някои клубове и институции видяха изгодна 

възможност да си позакърпят одрипените открай време насам осанки, след комично изредилите им се „патови“ 

ситуации, в които едни ядоха вафли, други си нахлупиха „сините каски“, трети пък набиваха мамалиги и пр. 

И всичко щеше дори да премине гладко и незабелязано, като публика на български евроучастник на стадион 

под северните склонове на Балкана, ако не беше непридвидимата и навярно силно подценената поява на едно 

сякаш позабравено, но безсмъртно като истината, Голямо – символът на Пловдив.

 БОТЕВ!!!!

„Ботев“ се завърна от изгнанието си и се оказа много по-силен от това, 

което очакваха разните „книжни“ грандове! 

„Ботев“ със самото начало на първенството започна да трупа точки, 

които не му се полагаха „по план“, и се нареди сред водачите в таблицата, 

където не му беше отредено „запазено място“. 

„Ботев“, без да го заявява гласно, първи даде своята заявка, че ще бъде фактор, 

който ще обърква много „предварително изготвени“ сметки! 

„Ботев“ ясно показа, че митарстването му вече е само част от неговото минало, 

а целта му оттук нататък е само една – да бъде на върха!

'Ботев!... Ботев!... Ботев!... БОТЕВ!!!!'
Познат ли Ви е, душици паразитни, шепота от Вашите кошмари?
Събуждате ли се накрая облени в пот при мощния рев на тълпата в жълто и черно?
Застига ли Ви съня нощем, или се въртите до зори, като знаете, че Той е жив и пак е тук?

ТОЙ НЕ УМИРА!

Не, господа! Колкото и да се стараехте, не сполучиха Вашите „заклинания“ и фокусите Ви вече изгубиха ефект. 

Той пак се надигна, изтупа праха от раменете си и полетя към висините като феникс.

Страх ли Ви е от „Ботев“?

Няма смисъл изобщо да залъгвате когото и да е с отклончивите си и арогантни изказвания. Очевадното е факт – 

при появата на „жълто-черните“, меко казано, се активизира и дейността на чревните Ви трактове и, 

като мислехте, че няма да бъдат забелязани запълнените Ви слипове, пробвахте какви ли не стойки, хватки 

и чалъми, за да препънете „стария си кошмар“. Е, да, ама то гомното си мирише и вонята му се усеща винаги, 

а нааканото дупе си остава наакано дупе! Конкретни чернодрешковци, спорни картотеки, юноши на единия 

от клубовете, медийни манипулации и пр. 

Верно взе много да смърди на насрани гащи! 

 Абе, книжни великани, да не би да Ви е страх от „Ботев“?

Там, където е текло, тече и пак ще тече!

Е, няма такава публика!
Няма отбор, който да се радва на такава подкрепа!
Няма такава посещаемост!
Няма смисъл да се описва, нито да се говори!

Сами вижте! Там, където е текло, тече и пак ще тече! 

Напук на някои национални печатни медии, които се захванаха с размах да разнищват с точност 

до последния косъм по главите на зрителите, каква е посещаемостта на мачовете на „жълто-черните“, 

ще отвърнем с покана да заповядат и да присъстват някой път на мач на „Ботев“ и сами да се уверят, 

по колко души се събират на трибуните. Няма голямо значение точната бройка, когато налице са 

качеството, постоянността, любовта и опората! 

А „Ботев“ и публиката му още не са се изправяли срещу „ЦСКА“ и градския съперник, „Локомотив“. 

О, не, Вие не знаете, какво се задава, аз – също! Но всички ще видят!
 

„С жълто-черна гордост ще залеем
града ни вечен! Цялата страна
с вяра и любов ще завладеем
и всичко ще превърнем в красота!“

27.10.2012 - ст. "Христо Ботев" (в средата на снимката)
4.11.2012 - ст. "Локомотив" (горе вдясно на снимката)

 Заповядайте!

Когато "Люлякът" не ми замириса...*

Тези дни, покрай актуалните събития и набливащото съравнование между двата отбора, 

из разни печатни и електронни медии, все по-често взе да се спекулира с факта, че „Ботев“ 

няма победа над „Литекс“ вече повече от 12 години. Причини, разбира се, не една и две – 

трагичното състояние, в което се намираше клубът ни през по-голямата част от този период, 

фактът, че през тези години пловдивчани изиграват 4 сезона извън „елита“ и т.н. Естествено, 

не веднъж „жълто-черните“ са били много близо до победата, но така или иначе за последно 

с победа над „оранжевите“ се поздравихме на 11 март 2000г., когато те все още бяха 

по-скоро „зелени“. 

  По това време, когато Президент на Република България беше Петър Стоянов, 

„субектът“ д.хр.-м.с. беше едва от около една година собственик на клуба, а личността 

и името му все още не бяха нарицателно за обществен враг №1 за почти цял Пловдив. 

Ботев се намираше в „златната среда“ и вече си беше осигурил участие на четвъртфинал 

за Купата на България. С подновяването на шампионата след зимната пауза, отборът даваше 

ясна заявка за атака на шестицата, а въодушевлението сред привържениците растеше 

от мач на мач. По РЕП-овете дори се беше появило ежеседмично печатно издание, 

тиражирано от самия клуб. Композитор по онова време в средата на терена за „жълто-черните“ 

беше, завърналия се на стадион „Христо Ботев“, Костадин Видолов, картотекиран тогава 

със статут на аматьор. „Канарчетата“ вече бяха „отупали“ през есента „Славия“ с 6:0, 

изравнявайки рекордното постижение срещу този противник от сезон 1993-94, същата есен 

глава в Пловдив преклони още „Локомотив“ София – участ, която сполетя и „Олимпик-Берое“ 

в първия пролетен кръг. Наред се задаваха три ключови двубоя, чиито резултати трябваше 

да определят „апетитите“ на „Ботев“ за крайното класиране – срещи с актуалния шампион 

„Ловеч“ на Гриша Ганчев, а също и с борещите се за медали силни отбори на „Нефтохимик“ Бургас 

на Христо Порточанов и „Велбъжд“ Кюстендил на Георги Илиев.(тогава ВИС-аджиите 

още не бяха се намърдали в най-стария град в България,  а „Локомотив“ Пловдив все още 

съществуваше и не беше нищо повече от средняк в „Б“ група) 

 Ботев – Ловеч 2:0
11.03.2000г., ст.Хр.Ботев, гр.Пловдив 

 В началните минути мача е равностоен, като ловчанлии опитват да пресират домакините. 

Постепенно „жълто-черните“ вземат надмощие в средата на терена и успешно изолират 

халфовата линия на гостите, като разчитат главно на резки контраатаки. При една такава, 

към средата на първата част, Видолов намира с брилянтен външен фалц Георги Владимиров 

и за бившия „люляк“ представлява елементарно усилие да накаже доскорошните си 

съотборници – 1:0! Голът дава криле на „канарчетата“ и те не се бавят в търсенето 

на втори гол. Не са изминали и пет минути от първото попадение, когато Видолов отново 

„изписва“ един находчив пас, този път към Анастас Петров. „Десетката“, останал 

тет-а-тет с вратаря Вутов, не греши и праща кълбото в горния ляв ъгъл на вратата му – 2:0! 

Изпаднали в нокдаун играчите на „Ловеч“ се втурват в атака да върнат головете, 

но на вратата на „Ботев“ Армен Амбарцумян е повече от безупречен, отчайвайки с намесите си 

нападателите в зелено. Десетина минути преди паузата, Пламен Крумов е близо до о

тбелязването на трети гол, но, вместо да довърши гостите, се спъва и напуска контузен. 

След почивката домакините приемат играта в своята половина, като продължават да дебнат 

противника на контри. Изгодни положения се откриват пред Владимиров и Видолов за „Ботев“, 

както и пред Луиш Мота и Кишишев за „Ловеч“, но най-близо до гола е Манол Георгиев, който 

в добавеното време опитва да прехвърли стража на гостите, но ударът му е отбит със сетни сили 

от вратаря и, кацайки на напречната греда, излиза в корнер. Така „канарчетата“ се поздравяват 

с успеха и задоволяват с изявите над 15 хиляди зрители, дошли да подкрепят отбора в срещата 

с все още действащия първенец на страната. 

 Тази победа определено вдъхва увереност на „жълто-черните“ и резултата не закъснява - 

„Ботев“ записва първа победа като гост от почти 2 години, когато, в Стара Загора пред 

близо 4000 поддръжници, удря „Нефтохимик“ с 1:0, с гол на Г.Владимиров. Със същия резултат 

в Пловдив е преодолян и отборът на „Велбъжд“, като победното попадение е дело на Ан.Петров. 

Така, записвайки три поредни победи над отбори от челната шестица, на ботевистите им 

се услажда идеята за участие в турнира за Купата на УЕФА, като фронтовете за атака са два – 

трето място, което е постижимо при евентуално продължаване на серията от победи, 

или финал за Купата на България, където срещу „Ботев“ почти сигурно ще се изправи 

запътилия се към титла отбор на „Левски“, идващ от другия поток. Допълнително 

'апетитът' е подхранен и от поканата на БФС към „Ботев“ да представлява страната ни 

на летния турнир „Интертото“ с.г. Вместо серия от победи, обаче, „Ботев“ записва 

едва 9 точки в оставащите 10 кръга до края, а до финал за Купата достига „Нефтохимик“, 

които отстраняват „жълто-черните“ на четвъртфинала. 

 Някъде тогава именно „напъпиха“ зародишите на глупостта на едно лице, предопределило 

съдбата, която сполетя „канарчетата“ през следващото десетилетие. Останалото ни е 

до болка и мъка познато. 

 Сега, когато тези събития са само част от една отминала епоха, „Ботев“ сякаш отново 

е изправен пред серия от три ключови двубоя, които да определят „апетитите“ на състава 

за настоящия сезон. Обстоятелствата са колкото различни, толкова и сходни – 

сега изходната позиция не е на гонещ петото, а на отбраняващ третото място. 

След два последователни мача с 4-тия и 5-ия в класирането, предстои двубой с „Велбъжд“, 

тогава трети, а сега трети отзад напред, грубо казано. Надделяхме над „Славия“ 

и „Локомотив“ София в Пловдив, както стана и тогава, когато между впрочем от мача 

с „Берое“ се започна с мечтаенето, а сега от тях ни остана само звучен плесник, 

който ни свали на земята. И тогава и сега серията започва с мач срещу ловчанлии, 

но за разлика от тогавашното ни домакинство в 18-ия кръг, сега им гостуваме в 9-ия. 

И т.н. с ред други прилики и разлики. 

 Начело на „канарчетата“ сега е един дългогодишен бивш служител в ловешкия клуб – 

Ферарио Спасов, а начело на „Литекс“ стои човек, обявил, че носи „Ботев“ в сърцето си – 

Христо Стоичков. И докато Камата е почти недостижим в България със състезателната си 

кариера, то на малкото пръстче дори не могъл да стъпи на Феро, като треньорски успехи и опит. 

И това е нашето основно предимство...

П.П. * - заглавието е препратка само към едноименото стихотворение на Иван Вазов, 

          а съдържанието на стаията няма нищо общо с опоменатото произведение! 

Малкият Принц*

Какво Ви говори датата 7 февруари? Дали означава нещо тя за някого от Вас? За мен лично години наред, това е била 

просто рождената дата на моя съученик и приятел от гимназията, Коста Костов. Наред с този факт съм си давал 

сметка, че великия Чарлз Дикенс за първи път е проплакал на тази дата през 1812 година. Сестра ми, Мария, 

вероятно би се сетила и за 7 февруари 1992, когато е подписан Договорът от Маастрихт, който води до създаването 

на Европейския съюз (а навярно би ме и поправила за неясна на мен подробност и/или погрешно поднесена информация). 

На тази дата, между другото, е и преломът от една към друга календарна година според китайския календар. 

Е, на един такъв прелом между годината на Маймуната (1992) и тази на Петела (1993) се е родило едно момче, 

на което хиляди канари възлагат огромни надежди. 

Тодор Неделев  

Възпитаник на частната школа „Ботев 2002“, през 2010 г. Неделев се присъединява към юношеската формация 

на „Ботев“ при сливането на двете школи. Още в първия сезон за „Ботев“ в Елитната юношеска група, 

оперирайки на позицията на атакуващ халф, става голмайстор на отбора с 28 гола. На 27 юни 2011 г. Тодор Неделев 

подписва професионален договор с „канарчетата“ и се присъединява към мъжкия отбор. За представителната 

формация дебютира с решаваща асистенция на 13 август 2011 г., влизайки като резерва при победата като гост 

срещу „Добруджа“ с 1:0. Става един от най-младите капитани на тима едва на 19 години, 

когато на 3 март 2012 г. извежда съотборниците си при домакинското равенство с 

„Нефтохимик“ Бургас (1:1). Неизменен титуляр с вече солиден опит в юношеските 

и младежките формации на националния отбор.

Тошко, както ние всички го наричаме, винаги е очаровал със своята скромност, всеотдайност и старание, наред 

с огромния си талант. Начинът, по който умее да води коженото кълбо и да го разпределя, кара много погледи 

да следят внимателно всяко едно негово движение и води десетки наблюдатели на други клубове по местата, 

където той се изявява с жълто-черния екип. Мълниеносните му пробиви и пасове не един 

и два пъти са ставали предпоставка за голове, които донесоха на „Ботев“ няколко жизнено 

важни точки в борбата за завръщане в „А“ група. А какво да кажем за виртуозните фаулове, 

които „извайва“ левият му крак? Питайте ирландците! 

 Още при дебюта си за „Ботев“, когато влиза като резерва в 70-ата минута, раздвижва играта на отбора и 

създава за съиграчите си няколко изгодни ситуации. При една от тях Атанас Курдов отбелязва победния гол. 

Само три седмици по-късно, Неделев носи точката за  „канарчетата“ 

в Поморие, отбелязвайки първия си гол за мъжете при равенството 

с местния „Черноморец“. Впрочем седем месеца по-късно на този 

стадион, Тошето вкара и другия си гол за жълто-черните за сезона 

при победата с 2:0 срещу същия съперник. Качествата на това младо 

момче в последствие му извоюваха мястото в състава на завърналия се 

в елита „Ботев“ и за сезон 2012-13. Играта му по време на предсезонната подготовка се овенча с 4 попадения, 

с които се нареди на първо място по резултатност сред колегите си. Силната игра на Неделев 

обаче не стихна дотук, още в първия кръг от шампионата на „А“ група той се отчете с три 

асистенции при победата над „Славия“ с 3:0. Още два голови паса добави към актива си и в третия 

кръг при победата с 2:0 над „Черноморец“ Бургас, но имаше две неща, които все още му се 

изплъзваха – гол в „А“ група и гол на стадион „Христо Ботев“ с екипа на „Ботев“. 

(с националната фланелка имаше вече два, ако не вярвате, освен ирландците питайте бошняците). 

Но Съдбата забавя, ала не забравя...
 

Ботев Пловдив – Локомотив София 2:0
6.10.2012г., ст.Хр.Ботев, гр.Пловдив 

Именно тези две неща Неделев постигна в един съботен октомврийски ден на 2012 г., когато гения на Тошковия 

ляв крак материализира яркото игрово превъзходство на „канарчетата“ над „Локомотив“ София, отбелязвайки 

двете победни попадения. През първото полувреме „жълто-черните“, в лицето най-вече на Цветков, Костов и 

Грънчаров, се изредиха да пропускат куп от изгодни положения пред вратата на противника и съвсем 

незакономерно паузата дойде при нулево равенство. Тогава, с цел за разнообразяване на атаката, бе предприета 

рокада с влизането в игра на бразилеца Вандер, от което най-добре се възползва Тодор Неделев. Младата осмица 

първо отправи от фаул точен изстрел в рамките на вратата, две минути след подновяването на играта, но 

ударът му бе отразен от вратаря на гостите. Четири минути по-късно Вандер предприе 

успешен самостоятелен пробив към наказателното поле на съперника и току да стреля 

логично бе фаулиран. След секунди трибуните изригнаха при прекрасното изпълнение 

от пряк свободен удар на младежкия ни национал. 1:0! „Канарчетата“ не се задоволиха 

с тази преднина и потърсиха втори гол, с който да решат срещата рано-рано. 15-ина минути, след като бяха 

повели в резултата, такава възможност се откри пред Вандер, който, след два-три добри финта, се освободи 

на стрелкова позиция, но удара му бе спасен от стража на „Локомотив“. Само минута-две по-късно, при една 

разбита атака на столичните „железничари“, Цветков малко пред централната линия укроти за Вандер 

изчистената топка, а той на свой ред подхвана бърза контраатака през центъра и, след като пробяга около 

20 метра с топката, я пусна към включилия се отляво Неделев и на спринт се пласира в съответното крило, 

повличайки вниманието на един от защитниците на противника със своето присъствие. Именно това последвало 

повличане даде на Тошко празно пространство и, след като водеше кълбото около 25 метра, той навлезе 

в наказателното поле, завършвайки рейда си с лек удар, който остави вратаря на гостите без реакция. 2:0! 

Прекрасната игра на младия номер 8 бе аплодирана силно при смяната пет минути, след като бе решил мача. 

След напускането му съперника опита да се върне в мача, но без успех. На свой ред „канарчетата“ се възползваха 

от отворилите се пространства в редиците на противника и организираха още няколко опасни атаки, като 

най-близо до гола бяха Цветков и Вандер, но повече голове така и не паднаха.
 

 За блестящата си игра в този мач Тодор Неделев получи приза "Играч №1 за 8-ия кръг".

 
След тази победа „Ботев“ се завърна на третото място в таблицата, измествайки от него състава на „Литекс“, 

точно преди сблъсъка между двата тима.

П.П.  * - заглавието на статията е препратка към едноименното произведение на Антоан дьо Сент Екзюпери;  

             заглавието не е препратка и няма нищо общо с личността и "прозвището" на Тодор Тимонов