Пази, Боже, сляпо да прогледа!

'Какво става с "Ботев"?'
'Защо отборът още не може да събере 30 точки?'
'Къде е Европата, която така бленуваме?'
'Защо победихме Миньоро само с 2:0?'
'Защо краен бранител играе като външен халф?'

Защо, какво, къде?
И хиляди 'компетентни' изказвания и мнения...

Малко ми мирише на 'пази, Боже, сляпо да прогледа' след 15 години.
Тук-там някои бързо се заразиха от манталитета на свои червени или сини другари, а и не е трудно, нито за учудване - аудиторията на "Ботев" от десетилетия е подвластна на своите грандомански възгледи и самочувствие.

Всъщност едва ли има привърженик на "канарчетата", който да не се радва, че отборът е възроден. Всички отиват на стадион "Христо Ботев" с нагласата за победа и все по-рядко с въпроса, дали "Ботев" ще бие. В последните 7 срещи "жълто-черните" нямат загуба - нито в Ловеч, нито срещу ЦСКА, нито в градския сблъсък с "Локомотив", нито дори при гостуването на възродения 'домакински' тим от Враца и т.н. Отборът дели от трето до шесто място с отбори, които от две-три години не са отстъпвали по-ниско в таблицата. 
Да, този отбор, който преди три години вече почти го нямаше, и разчиташе само на професионализма на шепа италианци и безработни българчета! А сега е в подножието на върха със силен и уверен колектив от наемници и 'наши' момчета.

Накратко, имаме си отбор със стабилно финансово състояние, което подплатено с най-верната публика предполага за голямо и пълно с оправдани обещания бъдеще. Нека не го превръщаме в поредния "Нефтохимик" Бургас или "Левски" Кюстендил! 
Всъщност, кое ни е толкова лошо в момента, че правим трагедии от един закономерен и очакван хикс под връх Вола, например? Навярно, чорбаро-говеждия дуализъм несъзнателно дълбае вече в комплексите и сред апетитите на някои, които помнят (или на които, като мен, само им е разказвано за) футболния триумвират в синьо, червено и жълто-черно от 80-те, или пък жалеят (или единстено са слушали и/или чели) за по-далечни времена, когато "Ботев" редовно е ставал първенец във формата на едно или друго състезание. 
И ТОВА ДЕЖА-ВУ ЩЕ ПРЕЖИВЕЕМ, НУЖНО Е САМО ОЩЕ МАЛКО ТЪРПЕНИЕ!

И нека обобщя за неразбралите концепцията на "канарчетата" за настоящия сезон:
Пред отбора не са поставени 'конкретни' цели за класиране и т.н., сиреч целта е 5-6 място и каквото изкопчем от Купата. Всяко по-високо класиране е добре дошло!

АЙ, КАНАРИ!!!!

Хвойнева поляна

Помните ли онзи гол на Естебан Камбиасо (за 2:0), когато националния отбор на Аржентина смаза Сърбия с 6:0 на Световното първенство през 2006 г.? „Гаучосите“ разиграваха топката в продължение на около минута и си подадоха топката 27 пъти, докато матират съперника си, и, благодарение на телевизионното отразяване, цял свят стана свидетел на тази 'акция'. На такова удоволствие, само че три-четири пъти по-дълго, са имали възможността да се насладят и близо 18 хиляди зрители в Пловдив и то по време на първия мач между местните „Локомотив“ и „Ботев“ на тогава-вече-не-толкова новия стадион „Локомотив“ (който спокойно и логично би могъл впоследствие да бъде наречен „Хвойнева поляна“)

„Ботев“ не веднъж при „гостуване“ е преодолявал градския си подгласник „Локомотив“. Редица от емблематични победи се помнят десетилетия наред. Факт е обаче, че твърде малък процент от тези победи са постигнати на стадион „Локомотив“, дали поради малкия му капацитет, дали заради сравнително късното му пускане в експлоатация (през 1982 г. - 30 години по-късно все още не е довършен окончателно) или поради ред други причини. Но също така факт е, че след откриването на съоръжението, „Ботев“ чака цели 8 години, за да бъде приет на него (през 1990 г.), и още 5 лета, докато преклони глава на този терен. (през 1995 г.) Именно на този първи сблъсък, състоял се на стадиона в парк „Лаута“, смятам да обърна внимание.

След като, при домакинствата на „железничарите“, ст. „9-ти септември“ става сцена на прословутите рецитали на Чико през 1963 г. (хеттрик при 0:4), на Убинов през 1970 г. (хеттрик с глава за 11 минути при 2:3) и особено след „седмицата“ на Пашев през 1987 г. (хеттрик при 1:4 за КНРБ в сряда и 4 гола при 2:5 за шампионат в събота), чрез местния фолклор тръгва закачката, защо „Ботев“ толкова дълго не е допускан да гостува на новия стадион на „Локомотив“. Причината естествено е, за да остане поне едно игрище в Пловдив, където „канарчетата“ не са триумфирали. Но и този ден идва – на 17 март 1990 г., в 4-тия пролетен кръг, „черно-белите“ вече са се простили с борбата за медали, „Ботев“ от своя страна започва добре след подновяването на първенството. Преди този мач двата отбора имат равен брой точки- по 18, (тогава за победа все още се присъждат по 2 точки) и изявен фаворит няма. Мачът започва с ялов натиск на домакините и с типични резки контраатаки от страна на гостите. Нападението на „черно-белите“ в лицето на Димитров и Драганов е безсилно, слабо се представят и разпределителите Джевизов и Видолов. Постепенно „канарчетата“ установяват пълен контрол в средата на терена чрез капитана Зехтински и младите Зайцев и Коилов. Резултатът идва в последните минути на полувремето, когато централния нападател Борис Хвойнев материализира с гол прекрасната игра на колегите си. Със самото начало на втората част в състава на „Локомотив“ са извършени две смени, но играта на „железничарите“ не потръгва и действията им стават все по-предпазливи. Това отваря много повече пространства за играчите в жълто и черно, които на свой ред също не рискуват и се стремят да задържат топката в свое владение. За да се стигне до 78-ата минута, когато „канарчетата“ започват една поредица подавания, чиято бройка варира около числото 100, и която поредица завършва в 81-ата минута с гол. Негов автор отново е Хвойнев. След този гол мача вече е окончателно решен и в оставащите десетина минути се доиграва.

За отбора на „Локомотив“ понесеното поражение дава още по-силен тласък към дъното и „железничарите“ едва в последния кръг се спасяват от изпадане, след като побеждават прекия си противник „Хебър“. Отборът на „Ботев“ от своя страна след тази победа се включва в битката за медали, завършвайки на 7-мо място, като в оставащите 11 кръга записва победи над „ЦСКА“, „Славия“, „Етър“, „Левски“ и „Локомотив“ София – класирали се от първо до пето място в крайното подреждане.

А дали това 0:2 няма да се повтори и сега?

Ето, иде Видовден!

Ето, че отново на „Ботев“ му предстои важно гостуване, емблематично по своя характер. 

Всъщност трудно може да се нарече 'гостуване' мач, за който на „канарчетата“ им се налага да пропътуват едва километър до едно съоръжение, където по принцип се ходи с каска и предпазни материали, поради продължаващото му вече над 45 години изграждане с минимална вероятност за евентуално окончателно завършване в обозримо бъдеще. Там, сред някогашните блата и гъсти горски дебри, тези дни една шепа клетници в мръсно бяло и избледняло черно яростно брани няколкостотин хартийки, да не би да бъдат закупени от привърженици на жълто-черния хегемон под тепетата. Страхът, че техния „колизеум“ отново ще изригне в радост от всички страни при попадение за „Ботев“, е стигнал до границата на отчаянието – билети се продават и раздават ден преди официалното им пускане по касите, а в деня на тяхното пускане всеки „нежелан“ бива гонен от касите със заплахи и налитания на бой, ако не бъде разпознат като „черно-бял“ или не отговори на конкретни въпроси. (още един неоспорим факт, че аудиторията им е толкова голяма, че чак всичките се знаят до един).

Видовден все повече наближава! Това чувство вилнее в мислите на всеки един. А мисълта, че периодът от 18 години, без победа за „Ботев“ на този терен, вече отминава, е по-силна от всичко.

Тогава, на 20.03.1994 г., в неделята след Тодоровден, „Ботев“ и „Локомотив“ се изправят един срещу друг, за да разрешат схватката за третото място заедно с отборите на „Шумен“ и „Славия“. „Железничарите“, след като записват една победа с 4:0 над шуменци и няколко равенства, все още не познават вкуса на загубата през пролетта. „Канарчетата“ от своя страна, след не особено добър старт през пролетта, само 4 дни по-рано са отстъпили третата позиция на изреждащия победа след победа отбор на „Шумен“. Ситуацията преди срещата на стадион „Локомотив“ е следната: трета позиция за „Шумен“ с 33 точки, „Ботев“ е четвърти с 32 точки, а „Локомотив“ със своите 28 точки е шести, след почиващия в този кръг тим на „Славия, който е пети с 29 точки.

В началото на двубоя отборът на домакините е малко по-дейния на терена, но усилията им са вещо неутрализирани от блестящия в този неделен следобед ариергард на „жълто-черните“. И така до 20-ата минута, когато груба грешка в защитата на „железничарите“ позволява на Хвойнев да изведе Дончо Донев на изгодна позиция. И до ден днешен помня, как трибуните изригнаха, когато изстрела му опъна в мрежата – 0:1! От този момент нататък мача протича под диригентската палка на Костадин Видолов и на моменти изпъстрен от свирката на Атанас Узунов. Контузен в 30-ата минута терена напуска разпределителят на „железничарите“ Диян Петков. „Ботев“ превзема средата на терена, а защитата на „канарчетата“ задържа противниковите нападатели далеч от вратата, и когато все пак се стига до голови ситуации, стражът Попов обезверява противника с вещите си намеси. Коце Видолов е в стихията си и прекрасната му игра закономерно се увенчава с гол в 40-ата минута, след атака идентична на тази при първия гол. Трибуните отново ликуват. Само минута след почивката реферът Атанас Узунов за втори път показва жълт картон на Тодор Зайцев и оставя гостите с човек по-малко. Домакините обаче нямат сили за обрат и това ярко проличава в 62-ата минута, когато напълно „обезоръжения“ в този мач румънец Петре Григораш пропуска дузпа. Само още 15 минути траят безпочвените надежди на „черно-белите“ за нещо повече в този мач – Ясен Петров намира Борис Хвойнев пред вратата на „Локомотив“ и в 77-ата минута резултатът вече е 0:3! В 82-ата минута Атанас Узунов гони Петров с червен картон за спъване отзад и „канарчетата“ на терена остават само девет. При последвалото разиграване най-после пада и гол във вратата на „Ботев“, дело на Георги Димитров, за повече е твърде късно.

След този мач „Ботев“ се завръща и утвърждава на третото място, предвид записаните няколко равенства от страна на „Славия“ и „Шумен“ (по-късно „канарчетата“ елиминират „белите“ от борбата за медалите с рекордното 6:0), а „Локомотив“ окончателно се прощава с мераците си за Европа и медали.

Ето, иде Видовден!