Здравейте!
Благодаря Ви, че четете тези начални редове на моята планирана поредица от статии, посветени
на огромната ми любов към Ботев Пловдив. Целта на това ми начинание е да пресъздам по възможно
най-непринуден начин вълните от емоции, които ме съпътстват непрестанно, когато стане въпрос
за „жълто и черно“. Убеден съм, че подобни вълнения към любимия си отбор не изпитвам само аз,
затова бързам да се извиня на тези, които няма да се съгласят с моите възгледи, и да подчертая, че
това е просто една гледна точка.
Желая да бъде ясна една аксиома, през призмата на която ще преминава всяка една мисъл, всяко едно
впечатление, всеки един ден... - ЗА МЕН СЪЩЕСТВУВА САМО ЕДИН ОТБОР И ТОЙ СЕ КАЗВА
БОТЕВ ПЛОВДИВ, всичко останало са просто клубчета. Това е основната причина, поради която
ще избягвам да коментирам всякакви други футболни „образувания“, а, повярвайте ми, имам, какво
да кажа за всяко едно от тях.
И, за да бъда докрай искрен, ще призная, че първоначално имах идеята да ръководя успоредно серии
от статии посветени не само на Ботев Пловдив, но и на историята на футбола в Пловдив от появата
му в моя роден град до ден днешен, като възнамерявах да предоставя една напълно неутрална гледна
точка, без по никакъв начин да позволявам на жълто-черните си пристрастия да вземат надмощие.
Причината, да не се заема с това начинание, е много проста – познавайки манталитета на конкретна
диаспора, която почти си няма собствено минало, и за която е присъщ номадски способ на съществуване,
да краде и присвоява неща, които са й чужди или са забравени, знам, че усилията ми биха били опорочени,
а резултата от тях би претърпял фантасмагорични изменения, особено под влиянието на огромно
количество лакове и лепила. А аз нямам намерение да ставам летописец на „историята“ на пришълци,
самозванци, неблагодарници, късопаметни и пр. Нека сами се ровят из бумагите да си я търсят, ако
изобщо са способни да четат.
Извинявам се за отплесването!
Ще се постарая за в бъдеще дори да не споменавам и намеквам за каквито и да е „формации“. Изключение,
разбира се, ще правят случаите, в които ще става въпрос за конкретни футболни срещи, когато това
ще бъде неизбежно. Но така или иначе, обект на моето внимание е само и единствено Ботев Пловдив –
ОТБОРЪТ, КОЙТО НЕ УМИРА!
„Ботев Пловдив, наша съдба,
ти символ си на вечността...
В сърцата ни гори райе свещено,
безсмъртен феникс тлей във всички нас!
Душите ни са вечни!, жълти!, черни!,
за Ботев ний ще пеем с пълен глас...“
Накрая, за финал, искам да посветя това начинание на трима души: на моя другар Ники, чиято беше
идеята; на моето момиче Агата, която не престава да ме насърчава; и най-вече на баща ми Васил, който е
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КАНАР НА СВЕТА!
