Всеки знае, че в
началото на футболния сезон, ръководството на ФК „Ботев“ изготвя едно мъничко
кратко издание, чрез което зрителя има възможността да се запознае с голяма
част от екипа и лицата, които работят в рамките на клуба и предстои да
защитават цветовете на отбора по време на започващата кампания. Подобно издание
беше съставено и през това лято. За привържениците на „канарчетата“ тази година
обаче е малко по-специална по ред причини, които са известни на всички, и
съвсем естествено „изгладнялото“ за нови подвизи и успехи „ято“ от жълто-черни
симпатизанти започна да моделира очаквания, които, за огромно съжаление, се
оказват с няколко хода напред, без да се обръща нужното внимание на първите
няколко от тях. Неоспорим факт е, че никой не обича да чака, а още по-неоспорим
е, че апетита идва с яденето. (друг е въпросът,
доколко поглъщането на романтика от „В“ група и гризането на нокти от
„Б“ може да се нарече „ядене“)
Та, в началните
страници на тазгодишната информационна книжка е поместено кратко интервю с Юли
Попов, заемащ поста председател на Съвета на директорите в клуба. Вероятно за
мнозина част от неговите думи са изгубили давност преди месеци, а
потвърждаването с дела на друга част от словата му са само мъгливи обещания,
(поне така излиза от реакцията на обществото през последните няколко седмици)
но нека се върнем с 4 месеца назад и си припомним част от тези думи:
„Очаквам да играем
красив футбол и да станем фактор в първенството, въпреки че сме нов отбор и
няма да ни е лесно. Представихме се добре в подготовката, но официалните мачове
са различни. Мисля, че класиране в първата шестица ще бъде добро класиране за
нас.
... Имаше много
моменти на страдание, както и такива на възторг. Най-важното бе да си направим
правилните изводи, защото и в ръководството, и в спортно-техническия щаб, и
най-вече футболистите допуснахме много грешки. Смятам, че успяхме да се поучим
от тях и съм убеден, че тази година няма да допуснем същите слабости.
Реакцията на
публиката е най-добрия отговор... Хората са доволни от това, което виждат, но
аз още веднъж искам да подчертая, че по-важно е какво ще се случи след 11
август, когато започнат истинските мачове. Тук е МОМЕНТЪТ ДА ПРИЗОВА НАШАТА
ПУБЛИКА ЗА ТЪРПЕНИЕ ПРИ ЕВЕНТУАЛНИ КОЛЕБАНИЯ в началото. Вижда се, че е
свършена добра работа, като селекция и подготовка, и СПОРТНО-ТЕХНИЧЕСКИЯТ ЩАБ
ЗАСЛУЖАВА ДА ПОЛУЧИ ВРЕМЕ, ЗА ДА РЕАЛИЗИРА ИДЕИТЕ СИ.
ТОВА Е ЛИЧНАТА МИ
МОЛБА КЪМ ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ НА „БОТЕВ“.
Нека ни подкрепят,
както досега, но без крайните емоции, които водят след себе си вандалски
прояви. Сигурен съм, че трезвомислещите привърженици подкрепят ръководството и
политиката, която водим както по отношение на материалната база, така и в
спортно-технически аспект. В крайна сметка всичко, което правим е заради тях...
Колкото и изтъркано да звучи, феновете наистина са 12-ият играч на отбора и
вярвам, че ще продължат да бъдат такъв.“
Сега, 4 месеца
по-късно:
– „Ботев“
ще зимува в шестицата.
– „Ботев“ действително изпитва колебания и изнесе няколко слаби мача, но ги няма онези прибързани отстранявания на треньори, скандали между футболисти и ред други сътресения посред сезона, които съпътстваха отбора през есента на миналата година.
– Още преди серията от неубедителни игри, нападките към треньори и футболисти започнаха да валят една подир една, а „присъдите“ се произнасят под път и над път.
Дали изминалият период от време е дълъг или не, е трудно да се определи и единно мнение по въпроса, уви, едва ли е възможно да има.
Но за това, какъв
човек ще се превърне едно дете, не проличава ли, след като измине известно
време? И не е ли грижовния родител този, който най-силно желае да възпита и
обезпечи рожбата си по най-добрия начин, като я подготви за живота и
същевременно да я съхрани от ужасите и тежестта на несгодите, които сам е
изживял, докато въпросното дете се появи на бял свят? Но много често родителят
прекалява в старанията си и, вместо реално да съхрани отрочето си от своите
терзания в миналото, като го научи какъв човек да бъде, той въз основа на
изстраданото възпитава детето си какъв човек да не става. (Имайки предвид,
какво преживяваше жълто-черната общност до съвсем скоро, задавам си въпроса, в
какво ли изродче би могъл да се превърне отборът? Дано никога да не узная!)
Нека всеки сам за
себе си бъде съдник за своите реакции и нагласи...