Страх ли Ви е от "Ботев"?

Страх ли Ви е от „Ботев“?

При телевизионното затъмнение на футболната ни „А“ група явно някои клубове и институции видяха изгодна 

възможност да си позакърпят одрипените открай време насам осанки, след комично изредилите им се „патови“ 

ситуации, в които едни ядоха вафли, други си нахлупиха „сините каски“, трети пък набиваха мамалиги и пр. 

И всичко щеше дори да премине гладко и незабелязано, като публика на български евроучастник на стадион 

под северните склонове на Балкана, ако не беше непридвидимата и навярно силно подценената поява на едно 

сякаш позабравено, но безсмъртно като истината, Голямо – символът на Пловдив.

 БОТЕВ!!!!

„Ботев“ се завърна от изгнанието си и се оказа много по-силен от това, 

което очакваха разните „книжни“ грандове! 

„Ботев“ със самото начало на първенството започна да трупа точки, 

които не му се полагаха „по план“, и се нареди сред водачите в таблицата, 

където не му беше отредено „запазено място“. 

„Ботев“, без да го заявява гласно, първи даде своята заявка, че ще бъде фактор, 

който ще обърква много „предварително изготвени“ сметки! 

„Ботев“ ясно показа, че митарстването му вече е само част от неговото минало, 

а целта му оттук нататък е само една – да бъде на върха!

'Ботев!... Ботев!... Ботев!... БОТЕВ!!!!'
Познат ли Ви е, душици паразитни, шепота от Вашите кошмари?
Събуждате ли се накрая облени в пот при мощния рев на тълпата в жълто и черно?
Застига ли Ви съня нощем, или се въртите до зори, като знаете, че Той е жив и пак е тук?

ТОЙ НЕ УМИРА!

Не, господа! Колкото и да се стараехте, не сполучиха Вашите „заклинания“ и фокусите Ви вече изгубиха ефект. 

Той пак се надигна, изтупа праха от раменете си и полетя към висините като феникс.

Страх ли Ви е от „Ботев“?

Няма смисъл изобщо да залъгвате когото и да е с отклончивите си и арогантни изказвания. Очевадното е факт – 

при появата на „жълто-черните“, меко казано, се активизира и дейността на чревните Ви трактове и, 

като мислехте, че няма да бъдат забелязани запълнените Ви слипове, пробвахте какви ли не стойки, хватки 

и чалъми, за да препънете „стария си кошмар“. Е, да, ама то гомното си мирише и вонята му се усеща винаги, 

а нааканото дупе си остава наакано дупе! Конкретни чернодрешковци, спорни картотеки, юноши на единия 

от клубовете, медийни манипулации и пр. 

Верно взе много да смърди на насрани гащи! 

 Абе, книжни великани, да не би да Ви е страх от „Ботев“?

Там, където е текло, тече и пак ще тече!

Е, няма такава публика!
Няма отбор, който да се радва на такава подкрепа!
Няма такава посещаемост!
Няма смисъл да се описва, нито да се говори!

Сами вижте! Там, където е текло, тече и пак ще тече! 

Напук на някои национални печатни медии, които се захванаха с размах да разнищват с точност 

до последния косъм по главите на зрителите, каква е посещаемостта на мачовете на „жълто-черните“, 

ще отвърнем с покана да заповядат и да присъстват някой път на мач на „Ботев“ и сами да се уверят, 

по колко души се събират на трибуните. Няма голямо значение точната бройка, когато налице са 

качеството, постоянността, любовта и опората! 

А „Ботев“ и публиката му още не са се изправяли срещу „ЦСКА“ и градския съперник, „Локомотив“. 

О, не, Вие не знаете, какво се задава, аз – също! Но всички ще видят!
 

„С жълто-черна гордост ще залеем
града ни вечен! Цялата страна
с вяра и любов ще завладеем
и всичко ще превърнем в красота!“

27.10.2012 - ст. "Христо Ботев" (в средата на снимката)
4.11.2012 - ст. "Локомотив" (горе вдясно на снимката)

 Заповядайте!

Когато "Люлякът" не ми замириса...*

Тези дни, покрай актуалните събития и набливащото съравнование между двата отбора, 

из разни печатни и електронни медии, все по-често взе да се спекулира с факта, че „Ботев“ 

няма победа над „Литекс“ вече повече от 12 години. Причини, разбира се, не една и две – 

трагичното състояние, в което се намираше клубът ни през по-голямата част от този период, 

фактът, че през тези години пловдивчани изиграват 4 сезона извън „елита“ и т.н. Естествено, 

не веднъж „жълто-черните“ са били много близо до победата, но така или иначе за последно 

с победа над „оранжевите“ се поздравихме на 11 март 2000г., когато те все още бяха 

по-скоро „зелени“. 

  По това време, когато Президент на Република България беше Петър Стоянов, 

„субектът“ д.хр.-м.с. беше едва от около една година собственик на клуба, а личността 

и името му все още не бяха нарицателно за обществен враг №1 за почти цял Пловдив. 

Ботев се намираше в „златната среда“ и вече си беше осигурил участие на четвъртфинал 

за Купата на България. С подновяването на шампионата след зимната пауза, отборът даваше 

ясна заявка за атака на шестицата, а въодушевлението сред привържениците растеше 

от мач на мач. По РЕП-овете дори се беше появило ежеседмично печатно издание, 

тиражирано от самия клуб. Композитор по онова време в средата на терена за „жълто-черните“ 

беше, завърналия се на стадион „Христо Ботев“, Костадин Видолов, картотекиран тогава 

със статут на аматьор. „Канарчетата“ вече бяха „отупали“ през есента „Славия“ с 6:0, 

изравнявайки рекордното постижение срещу този противник от сезон 1993-94, същата есен 

глава в Пловдив преклони още „Локомотив“ София – участ, която сполетя и „Олимпик-Берое“ 

в първия пролетен кръг. Наред се задаваха три ключови двубоя, чиито резултати трябваше 

да определят „апетитите“ на „Ботев“ за крайното класиране – срещи с актуалния шампион 

„Ловеч“ на Гриша Ганчев, а също и с борещите се за медали силни отбори на „Нефтохимик“ Бургас 

на Христо Порточанов и „Велбъжд“ Кюстендил на Георги Илиев.(тогава ВИС-аджиите 

още не бяха се намърдали в най-стария град в България,  а „Локомотив“ Пловдив все още 

съществуваше и не беше нищо повече от средняк в „Б“ група) 

 Ботев – Ловеч 2:0
11.03.2000г., ст.Хр.Ботев, гр.Пловдив 

 В началните минути мача е равностоен, като ловчанлии опитват да пресират домакините. 

Постепенно „жълто-черните“ вземат надмощие в средата на терена и успешно изолират 

халфовата линия на гостите, като разчитат главно на резки контраатаки. При една такава, 

към средата на първата част, Видолов намира с брилянтен външен фалц Георги Владимиров 

и за бившия „люляк“ представлява елементарно усилие да накаже доскорошните си 

съотборници – 1:0! Голът дава криле на „канарчетата“ и те не се бавят в търсенето 

на втори гол. Не са изминали и пет минути от първото попадение, когато Видолов отново 

„изписва“ един находчив пас, този път към Анастас Петров. „Десетката“, останал 

тет-а-тет с вратаря Вутов, не греши и праща кълбото в горния ляв ъгъл на вратата му – 2:0! 

Изпаднали в нокдаун играчите на „Ловеч“ се втурват в атака да върнат головете, 

но на вратата на „Ботев“ Армен Амбарцумян е повече от безупречен, отчайвайки с намесите си 

нападателите в зелено. Десетина минути преди паузата, Пламен Крумов е близо до о

тбелязването на трети гол, но, вместо да довърши гостите, се спъва и напуска контузен. 

След почивката домакините приемат играта в своята половина, като продължават да дебнат 

противника на контри. Изгодни положения се откриват пред Владимиров и Видолов за „Ботев“, 

както и пред Луиш Мота и Кишишев за „Ловеч“, но най-близо до гола е Манол Георгиев, който 

в добавеното време опитва да прехвърли стража на гостите, но ударът му е отбит със сетни сили 

от вратаря и, кацайки на напречната греда, излиза в корнер. Така „канарчетата“ се поздравяват 

с успеха и задоволяват с изявите над 15 хиляди зрители, дошли да подкрепят отбора в срещата 

с все още действащия първенец на страната. 

 Тази победа определено вдъхва увереност на „жълто-черните“ и резултата не закъснява - 

„Ботев“ записва първа победа като гост от почти 2 години, когато, в Стара Загора пред 

близо 4000 поддръжници, удря „Нефтохимик“ с 1:0, с гол на Г.Владимиров. Със същия резултат 

в Пловдив е преодолян и отборът на „Велбъжд“, като победното попадение е дело на Ан.Петров. 

Така, записвайки три поредни победи над отбори от челната шестица, на ботевистите им 

се услажда идеята за участие в турнира за Купата на УЕФА, като фронтовете за атака са два – 

трето място, което е постижимо при евентуално продължаване на серията от победи, 

или финал за Купата на България, където срещу „Ботев“ почти сигурно ще се изправи 

запътилия се към титла отбор на „Левски“, идващ от другия поток. Допълнително 

'апетитът' е подхранен и от поканата на БФС към „Ботев“ да представлява страната ни 

на летния турнир „Интертото“ с.г. Вместо серия от победи, обаче, „Ботев“ записва 

едва 9 точки в оставащите 10 кръга до края, а до финал за Купата достига „Нефтохимик“, 

които отстраняват „жълто-черните“ на четвъртфинала. 

 Някъде тогава именно „напъпиха“ зародишите на глупостта на едно лице, предопределило 

съдбата, която сполетя „канарчетата“ през следващото десетилетие. Останалото ни е 

до болка и мъка познато. 

 Сега, когато тези събития са само част от една отминала епоха, „Ботев“ сякаш отново 

е изправен пред серия от три ключови двубоя, които да определят „апетитите“ на състава 

за настоящия сезон. Обстоятелствата са колкото различни, толкова и сходни – 

сега изходната позиция не е на гонещ петото, а на отбраняващ третото място. 

След два последователни мача с 4-тия и 5-ия в класирането, предстои двубой с „Велбъжд“, 

тогава трети, а сега трети отзад напред, грубо казано. Надделяхме над „Славия“ 

и „Локомотив“ София в Пловдив, както стана и тогава, когато между впрочем от мача 

с „Берое“ се започна с мечтаенето, а сега от тях ни остана само звучен плесник, 

който ни свали на земята. И тогава и сега серията започва с мач срещу ловчанлии, 

но за разлика от тогавашното ни домакинство в 18-ия кръг, сега им гостуваме в 9-ия. 

И т.н. с ред други прилики и разлики. 

 Начело на „канарчетата“ сега е един дългогодишен бивш служител в ловешкия клуб – 

Ферарио Спасов, а начело на „Литекс“ стои човек, обявил, че носи „Ботев“ в сърцето си – 

Христо Стоичков. И докато Камата е почти недостижим в България със състезателната си 

кариера, то на малкото пръстче дори не могъл да стъпи на Феро, като треньорски успехи и опит. 

И това е нашето основно предимство...

П.П. * - заглавието е препратка само към едноименото стихотворение на Иван Вазов, 

          а съдържанието на стаията няма нищо общо с опоменатото произведение! 

Малкият Принц*

Какво Ви говори датата 7 февруари? Дали означава нещо тя за някого от Вас? За мен лично години наред, това е била 

просто рождената дата на моя съученик и приятел от гимназията, Коста Костов. Наред с този факт съм си давал 

сметка, че великия Чарлз Дикенс за първи път е проплакал на тази дата през 1812 година. Сестра ми, Мария, 

вероятно би се сетила и за 7 февруари 1992, когато е подписан Договорът от Маастрихт, който води до създаването 

на Европейския съюз (а навярно би ме и поправила за неясна на мен подробност и/или погрешно поднесена информация). 

На тази дата, между другото, е и преломът от една към друга календарна година според китайския календар. 

Е, на един такъв прелом между годината на Маймуната (1992) и тази на Петела (1993) се е родило едно момче, 

на което хиляди канари възлагат огромни надежди. 

Тодор Неделев  

Възпитаник на частната школа „Ботев 2002“, през 2010 г. Неделев се присъединява към юношеската формация 

на „Ботев“ при сливането на двете школи. Още в първия сезон за „Ботев“ в Елитната юношеска група, 

оперирайки на позицията на атакуващ халф, става голмайстор на отбора с 28 гола. На 27 юни 2011 г. Тодор Неделев 

подписва професионален договор с „канарчетата“ и се присъединява към мъжкия отбор. За представителната 

формация дебютира с решаваща асистенция на 13 август 2011 г., влизайки като резерва при победата като гост 

срещу „Добруджа“ с 1:0. Става един от най-младите капитани на тима едва на 19 години, 

когато на 3 март 2012 г. извежда съотборниците си при домакинското равенство с 

„Нефтохимик“ Бургас (1:1). Неизменен титуляр с вече солиден опит в юношеските 

и младежките формации на националния отбор.

Тошко, както ние всички го наричаме, винаги е очаровал със своята скромност, всеотдайност и старание, наред 

с огромния си талант. Начинът, по който умее да води коженото кълбо и да го разпределя, кара много погледи 

да следят внимателно всяко едно негово движение и води десетки наблюдатели на други клубове по местата, 

където той се изявява с жълто-черния екип. Мълниеносните му пробиви и пасове не един 

и два пъти са ставали предпоставка за голове, които донесоха на „Ботев“ няколко жизнено 

важни точки в борбата за завръщане в „А“ група. А какво да кажем за виртуозните фаулове, 

които „извайва“ левият му крак? Питайте ирландците! 

 Още при дебюта си за „Ботев“, когато влиза като резерва в 70-ата минута, раздвижва играта на отбора и 

създава за съиграчите си няколко изгодни ситуации. При една от тях Атанас Курдов отбелязва победния гол. 

Само три седмици по-късно, Неделев носи точката за  „канарчетата“ 

в Поморие, отбелязвайки първия си гол за мъжете при равенството 

с местния „Черноморец“. Впрочем седем месеца по-късно на този 

стадион, Тошето вкара и другия си гол за жълто-черните за сезона 

при победата с 2:0 срещу същия съперник. Качествата на това младо 

момче в последствие му извоюваха мястото в състава на завърналия се 

в елита „Ботев“ и за сезон 2012-13. Играта му по време на предсезонната подготовка се овенча с 4 попадения, 

с които се нареди на първо място по резултатност сред колегите си. Силната игра на Неделев 

обаче не стихна дотук, още в първия кръг от шампионата на „А“ група той се отчете с три 

асистенции при победата над „Славия“ с 3:0. Още два голови паса добави към актива си и в третия 

кръг при победата с 2:0 над „Черноморец“ Бургас, но имаше две неща, които все още му се 

изплъзваха – гол в „А“ група и гол на стадион „Христо Ботев“ с екипа на „Ботев“. 

(с националната фланелка имаше вече два, ако не вярвате, освен ирландците питайте бошняците). 

Но Съдбата забавя, ала не забравя...
 

Ботев Пловдив – Локомотив София 2:0
6.10.2012г., ст.Хр.Ботев, гр.Пловдив 

Именно тези две неща Неделев постигна в един съботен октомврийски ден на 2012 г., когато гения на Тошковия 

ляв крак материализира яркото игрово превъзходство на „канарчетата“ над „Локомотив“ София, отбелязвайки 

двете победни попадения. През първото полувреме „жълто-черните“, в лицето най-вече на Цветков, Костов и 

Грънчаров, се изредиха да пропускат куп от изгодни положения пред вратата на противника и съвсем 

незакономерно паузата дойде при нулево равенство. Тогава, с цел за разнообразяване на атаката, бе предприета 

рокада с влизането в игра на бразилеца Вандер, от което най-добре се възползва Тодор Неделев. Младата осмица 

първо отправи от фаул точен изстрел в рамките на вратата, две минути след подновяването на играта, но 

ударът му бе отразен от вратаря на гостите. Четири минути по-късно Вандер предприе 

успешен самостоятелен пробив към наказателното поле на съперника и току да стреля 

логично бе фаулиран. След секунди трибуните изригнаха при прекрасното изпълнение 

от пряк свободен удар на младежкия ни национал. 1:0! „Канарчетата“ не се задоволиха 

с тази преднина и потърсиха втори гол, с който да решат срещата рано-рано. 15-ина минути, след като бяха 

повели в резултата, такава възможност се откри пред Вандер, който, след два-три добри финта, се освободи 

на стрелкова позиция, но удара му бе спасен от стража на „Локомотив“. Само минута-две по-късно, при една 

разбита атака на столичните „железничари“, Цветков малко пред централната линия укроти за Вандер 

изчистената топка, а той на свой ред подхвана бърза контраатака през центъра и, след като пробяга около 

20 метра с топката, я пусна към включилия се отляво Неделев и на спринт се пласира в съответното крило, 

повличайки вниманието на един от защитниците на противника със своето присъствие. Именно това последвало 

повличане даде на Тошко празно пространство и, след като водеше кълбото около 25 метра, той навлезе 

в наказателното поле, завършвайки рейда си с лек удар, който остави вратаря на гостите без реакция. 2:0! 

Прекрасната игра на младия номер 8 бе аплодирана силно при смяната пет минути, след като бе решил мача. 

След напускането му съперника опита да се върне в мача, но без успех. На свой ред „канарчетата“ се възползваха 

от отворилите се пространства в редиците на противника и организираха още няколко опасни атаки, като 

най-близо до гола бяха Цветков и Вандер, но повече голове така и не паднаха.
 

 За блестящата си игра в този мач Тодор Неделев получи приза "Играч №1 за 8-ия кръг".

 
След тази победа „Ботев“ се завърна на третото място в таблицата, измествайки от него състава на „Литекс“, 

точно преди сблъсъка между двата тима.

П.П.  * - заглавието на статията е препратка към едноименното произведение на Антоан дьо Сент Екзюпери;  

             заглавието не е препратка и няма нищо общо с личността и "прозвището" на Тодор Тимонов

Ревeранси, но с мярка

Един празник за няколко стотин души, чиито души бяха или обвързани с ВВС-то или просто дочакваха концерта на Б.Т.Р......

И аз харесвам този състав, а също поощрявам и активността на пловдивските военно-въздушни сили, но къде беше признанието за изпълнения от "Ботев" жест?

Нямаше такова!

Подадената от "жълто-черните" ръка беше "захапана" от разни субекти, които вместо благодарност, при изричането на името „Ботев Пловдив“,  реагираха не веднъж с освиркавания.

Не това заслужихме! Нека и Бате Сашко, който изигра своя „бенефис“ срещу един от бившите си отбори, да го осъзнае! Но за съжаление, на това станаха свидетели още стотина-двеста, които бяха дошли, за да видят юношите на отбора ни.

Честит Юбилей на ВВС! 
 Горд съм, че спомогнах за прогреса на ССУ "В. Левски" - едно от училищата, в които съм мечтал да уча и тренирам!
На добър час, приятели!

Завръщането на Краля - IV част

Тук е момента и мястото, в качеството си на един редови привърженик на Ботев Пловдив, да поднеса едно лично 

огромно „благодаря“ на някои хора, които се обвързаха с отбора ни в дните и месеците, за по-дълго или по-кратко, 

в носталгия или стремеж, по една или друга причина, когато всички заедно устоявахме себе си в чистилището 

на своето изгнание. Това са: 

Илия Николов, Петър Стоичков, Румен Тинков, Армен Амбарцумян, Васил Василев, Димитър Байрев, 

Владимир Байрев, Роналд Донев, Пейо Батинов, Даниел Божков, Светослав Асенов, Стефан Костадинов, 

Иван Площаков, Красимир Кръстев, Георги Какалов, Йордан Минев, Тодор Тимонов, Николай Манчев, 

Антон Огнянов, Васил Гуджев, Илиян Христов, Недко Миленов, Атанас Курдов, Емил Аргиров, 

Ридван Хаджифейзула, Костадин Гаджалов, Стефан Учиков, Николай Домакинов, Венцеслав Бонев, 

Радосав Бачев, Христо Телкийски, Ирфан Юсеинов, Петко Фанев, Светослав Петров, Деян Христов, 

Димо Атанасов, Валентин Веселинов, Христо Парунев, Иван Танчовски, Мартин Стефанов, Мартин Димов, 

Стефан Киков, Георги Стефанов, Илиян Енчев, Николай Димитров, Милен Радуканов, Петър Хубчев и др.

Благодарност и към тези, които все още защитават интересите и цветовете на Ботев Пловдив и в „А“ група: 

Тодор Неделев, Мариян Огнянов, Ивайло Димитров, Йордан Христов, Христо Иванов, Александър Александров, 

Костадин Видолов, Марин Бакалов и др.

Най-големите ми лични благодарности, като т.нар. „фен“, са за Ангел Рахов, единствения, който извървя 

целия път от „бездната“ до „А“ група.

Flavus-niger vobis gratias !!!

Завръщането на Краля - III част

Дойде и деня на мача, вълнението беше огромно, а наред с всичко и опиянението от големите 

очаквания. До такава степен губех търпение да гледам „канарчетата“ на живо за първи път от 

половин година, че въобще не помислих за това, как ще се придвижа до София, а покрай мен 

и верния ми другар Борис. Тръгнахме към стадион „Христо Ботев“, току виж ни върже, та сме 

намерили превоз. Там се бяха струпали стотици хора, кой записал се за организираната екскурзия, 

кой – не, някои пък просто щяха да ескортират автобусите и т.н. Места вече нямаше от дни насам, 

но пък ние се надявахме да бъдат отпуснати още автобуси, та да можем ние клетници да се 

присъединим към „десанта“. Допълнителни автобуси обаче нямаше, Борето се притесняваше, че 

в този ден няма финансово удобство за самостоятелен превоз – скръцнах му окуражително със зъби: 

'Ние на тоя мач ще идем, пък к'вото ще да става! И ще бъдем на трибуните преди началото!' Е, да, де, 

ама автобусите се напълниха и бяха вече готови за тръгване, а ние още се мотаем отчаяни и се 

оглеждаме за някого, дали няма местенце в колата. И тогава един полицай ни повика: 'Ей, юнаци, 

те на!, качвайте се тука! И куките сме хора, и ние пием кафе и кола!' Е, няма как, почерпих го на 

Траянови врата едно кафенце.

Стигнахме Църна маца и колоната на „Жълто-черния десант“ се отклони по южната дъга на 

околовръстния път. През целия маршрут до кв. Овча купел движението буквално беше спряно, 

за да можем да се придвижим. Пристигнахме на стадиона около 15-20 минути преди мача, в миг 

изскочих от автобуса и се спуснах в 'мечешки танц', за да се добера до касите. Когато влязохме, 

на източната част на стадиона вече се бяха ситуирали около 3-4 хиляди канари, още поне толкова 

имаше все още извън пределите на съоръжението. „Бомби пукат, кръв се лее и веригите дрънчат – 

жълто-черната агитка пак е тръгнала на път...“

Преди мача, „Шоколадите“ от Своге се плюнчеха и заканваха да ни ударят с 3-4 гола разлика, 

ама нали се досещате, че и ние възнамерявахме да им причиним същото, а имахме и потресаващо 

числено предимство от няколко хиляди – тълпа, която беше готова да вземе инициативата в свои 

ръце, ако се наложеше. Маса от хора, които винаги ще образуват най-верния ариергард и 

ще представляват 12-ия, 13-ия, 15-ия и 20-ия играч в отбора. Просто нямаше начин, Ботев да не 

победи! Всички бяхме дошли, за да изковем основите и станем преки свиделетели на най-сладката 

победа от две години и половина насам, а съдбата беше определила тя да има „шоколадов“ привкус. 

Укрилените „канари“ започнаха срещата наперено, като взеха топката в свое владение и я 

разиграваха в хищно изчакване на удобния момент. Той дойде към 25-ата минута, когато, при едно 

хаотично изчистване от играч на Своге, Ангел Рахов посрещна на гърди топката и с кинжален удар 

от около 21-22 метра, тъкмо на фрагмента, който прозвуча като 'За нас е той религия-я-А-А-А-А!!!!!!', 

хвърли в екстаз хилядите жълто-черни сърца. Под краката на ликуващите привърженици в този 

момент поддадоха не една и две седалки, при неустойчивостта на една от тях, Борето за малко не ми 

откъсна ухото, явно смятайки го за надеждна упора. Ето, че вече бяхме напред. Нашите момчета, явно 

усетили нок-дауна на противника, натиснаха в търсене на бърз втори гол. Бате Сашко за малко да 

повтори упражнението, приложено на Ачката 5-6 минути по-рано, но с кански мъки вратаря отклони 

току пред гола. Постепенно играта се беше изравнила, за да дойде края на полувремето, когато, при 

едно статично положение, нашия страж, Ицо Иванов, улови една центрирана топка и мигновено я 

пласира в предни позиции за Петьо Атанасов. Нашето крило бързо беше затворено от двама в 

синьо-бяло, затова прибегна към постепен ход с топката, докато някой го подкрепи в контраатаката, 

последва завършващ пас към първия притичал се съиграч. Не целя, да го величая излишно, но 

виждайки на гърба му номер 10, освен самия Бате Сашко, може би на стадиона, нямаше по-сигурен 

в гола човек от мен. Просто изчаквах опъването на мрежата, за да извикам наред с всички останали. 

2:0! Ах, колко близо беше вече това бленувано завръщане! Второто полувреме не предложи нищо 

по-съществено от няколко мълниеносни контри, които с малко повече късмет можеше да направят 

победата „класическа“. Победа, която по-голямата част от героите ни терена навярно добре 

осъзнаваха, че ще се окаже последният им официален мач с жълто-черната фланелка.

 Да ли се сећате играче из ове две године?

Завръщането на Краля - II част

Беше 12 май 2012. 

Един от най-близките ми другари празнуваше 25-ия си рожден ден. Помня този ден с опиянение, в буквалния и 

в преносния смисъл на думата. По това време не бях в България, затова нито можех да полея празника с него, 

нито имах възможността заедно с хиляди други жълто-черни насред гр. Любимец да дера гърло: „Аз ще остана 

с тебе докрая, ще бъда с тебе докато умра. Но ние знаем, че "Той не умира", с Ботев почва и свършва света.“. 

За щастие имаше картина на живо, така че можех да следя мача по стрийм-а, та дори и да смуча „кехлибарени 

сокчета“ пред компа. Мачът беше тегав и по всичко личеше, че двата отбора ще я спукат тая топка за едното 

ялово реми. Тогава обаче, около 10 минути преди края, сякаш силният рев на тълпата повлия дори на капитана 

на Любимец, щом при открадната топка от Тошко Неделев покрай тъча около централната линия, току пред 

ядрото на жълто-черната агитка, Емо Петков реши, че един жълт картон му е малко, и съсече нашето момче 

отзад. При численото предимство ги навряхме пред наказателното им поле и резултата не закъсня. Бате Сашко 

напредна отдясно и пусна успоредно, шпагата на Диян Христов не достигна до топката, но пък Наско Курдов се 

беше пласирал перфектно и тъкмо да разстреля вратаря... и Камен Апостолов стори това, което не се удаде на 

Дидо миг по-рано – сполучливо я засече в собстената си врата. 'ГООООООЛ!!!! ДА! ГОЛ!!!'- пиянския ми глас 

проехтя в междублоковото постранство. Наложи ми се след края на мача да се извинявам на съквартирантите: 

'Такова, ъ-ъ, сори, ама Ботев вкара гол!', ама те си бяха пекани, разбраха ме. След този мач Ботев се изкачи на 

второто място в класирането, даващо право на бараж, и не го изпусна до края на сезона. 

За дата на баража беше обявен 27 май (неделя). В средите на жълто-черни симпатизанти все по-усилено се 

споменаваха цифри от типа на 10-15 хиляди, такава вълна от привърженици се очакваше да залее стадион 

„Славия“ в столичния квартал „Овча купел“. Аз обаче нямаше да бъда сред тях, дори нямаше да имам 

възможността да следя срещата по интернет, а щях да пътувам към България по това време. И тогава, само 

дни преди събитието, Българският Футболен Съюз, сякаш нарочно, пренасрочи двубоя за три дни по-късно – 

30 май (сряда), 17.00. Хиляди ботевисти трябваше да си променят плановете, за някои, за съжаление, това 

означаваше, че не могат да се освободят от работа, за да присъстват. Аз, разбира се, ликувах – за мен това 

значеше неизменно присъствие. 

 Ciąg dalszy nastąpi...