Хвойнева поляна

Помните ли онзи гол на Естебан Камбиасо (за 2:0), когато националния отбор на Аржентина смаза Сърбия с 6:0 на Световното първенство през 2006 г.? „Гаучосите“ разиграваха топката в продължение на около минута и си подадоха топката 27 пъти, докато матират съперника си, и, благодарение на телевизионното отразяване, цял свят стана свидетел на тази 'акция'. На такова удоволствие, само че три-четири пъти по-дълго, са имали възможността да се насладят и близо 18 хиляди зрители в Пловдив и то по време на първия мач между местните „Локомотив“ и „Ботев“ на тогава-вече-не-толкова новия стадион „Локомотив“ (който спокойно и логично би могъл впоследствие да бъде наречен „Хвойнева поляна“)

„Ботев“ не веднъж при „гостуване“ е преодолявал градския си подгласник „Локомотив“. Редица от емблематични победи се помнят десетилетия наред. Факт е обаче, че твърде малък процент от тези победи са постигнати на стадион „Локомотив“, дали поради малкия му капацитет, дали заради сравнително късното му пускане в експлоатация (през 1982 г. - 30 години по-късно все още не е довършен окончателно) или поради ред други причини. Но също така факт е, че след откриването на съоръжението, „Ботев“ чака цели 8 години, за да бъде приет на него (през 1990 г.), и още 5 лета, докато преклони глава на този терен. (през 1995 г.) Именно на този първи сблъсък, състоял се на стадиона в парк „Лаута“, смятам да обърна внимание.

След като, при домакинствата на „железничарите“, ст. „9-ти септември“ става сцена на прословутите рецитали на Чико през 1963 г. (хеттрик при 0:4), на Убинов през 1970 г. (хеттрик с глава за 11 минути при 2:3) и особено след „седмицата“ на Пашев през 1987 г. (хеттрик при 1:4 за КНРБ в сряда и 4 гола при 2:5 за шампионат в събота), чрез местния фолклор тръгва закачката, защо „Ботев“ толкова дълго не е допускан да гостува на новия стадион на „Локомотив“. Причината естествено е, за да остане поне едно игрище в Пловдив, където „канарчетата“ не са триумфирали. Но и този ден идва – на 17 март 1990 г., в 4-тия пролетен кръг, „черно-белите“ вече са се простили с борбата за медали, „Ботев“ от своя страна започва добре след подновяването на първенството. Преди този мач двата отбора имат равен брой точки- по 18, (тогава за победа все още се присъждат по 2 точки) и изявен фаворит няма. Мачът започва с ялов натиск на домакините и с типични резки контраатаки от страна на гостите. Нападението на „черно-белите“ в лицето на Димитров и Драганов е безсилно, слабо се представят и разпределителите Джевизов и Видолов. Постепенно „канарчетата“ установяват пълен контрол в средата на терена чрез капитана Зехтински и младите Зайцев и Коилов. Резултатът идва в последните минути на полувремето, когато централния нападател Борис Хвойнев материализира с гол прекрасната игра на колегите си. Със самото начало на втората част в състава на „Локомотив“ са извършени две смени, но играта на „железничарите“ не потръгва и действията им стават все по-предпазливи. Това отваря много повече пространства за играчите в жълто и черно, които на свой ред също не рискуват и се стремят да задържат топката в свое владение. За да се стигне до 78-ата минута, когато „канарчетата“ започват една поредица подавания, чиято бройка варира около числото 100, и която поредица завършва в 81-ата минута с гол. Негов автор отново е Хвойнев. След този гол мача вече е окончателно решен и в оставащите десетина минути се доиграва.

За отбора на „Локомотив“ понесеното поражение дава още по-силен тласък към дъното и „железничарите“ едва в последния кръг се спасяват от изпадане, след като побеждават прекия си противник „Хебър“. Отборът на „Ботев“ от своя страна след тази победа се включва в битката за медали, завършвайки на 7-мо място, като в оставащите 11 кръга записва победи над „ЦСКА“, „Славия“, „Етър“, „Левски“ и „Локомотив“ София – класирали се от първо до пето място в крайното подреждане.

А дали това 0:2 няма да се повтори и сега?